Живка Кехайова
Родителството днес е наистина по-сложно отвсякога, но това е нормално – усложнява се с всяко следващо поколение. Ако много, много отдавна основната задача е била една – детето да оцелее и за времето си често е била непосилно сложна задача, сега непосилно сложните задачи са повечко.
Общественият натиск и постоянното колебание, дали се справят по най-добрия начин, са най-големият проблем на съвременните родители. Това показва Глобалният индекс на родителството – първото по рода си проучване и уникален нов инструмент, който измерва „трудността на родителството“ по целия свят.
Индексът се базира на мащабно проучване, направено през 2020 година, инициирано от Nestlé, като част от ангажимента да подкрепя семействата през първите 1000 дни от живота. Самото проучване е проведено от Kantar – водеща компания за проучвания и обработка на данни.
Част от натиска, на който са подложени родителите, е и вътрешен – майките и бащите имат високи изисквания към себе си и споделят, че са се чувствали неподготвени за родителството. В повечето случаи, след като детето се роди, се налага да правят повече компромиси от очакваното. Но външният натиск, който много по-трудно може да се контролира, е по-силен и може да окаже огромно негативно влияние върху отношенията в семейството.
Глобалният индекс на родителство извежда 5 основни източника на натиск за родителите:
-
- Гласът на общността (непоисканите съвети от другите);
- Осъждащо отношение към родителите и ролята на социалните мрежи;
- Самота в хиперсвързан свят (усещане за изолация и самота);
- Родителска вина – майките и бащите, които обвиняват себе си и родителските си умения;
- Шокът от родителството (чувство на неподготвеност за новата реалност)
Стана ми мъчно обаче, когато се оказа, че съществен дял във външния натиск спрямо младите родители, имат социалните мрежи и вече глобалното сравнение и състезание. И двете ги е имало, но доскоро само в общността, в кръга на родителите. А сега те се чувстват изправени и обречени да доказват на глобална общност, че са ако не най-добрите родители, то поне добри родители. Че детето им е сред най-добрите деца на света – представете си само какъв ужас и натоварване е това пък за 90% от децата.
Толкова много ми се иска да ги успокоя, споделяйки своя опит, не защото съм най-добрият родител. Просто родител съм. И това, което знам е, че каквото и да прави, както и да го прави един родител, няма никакъв, ама никакъв вариант да не допусне някаква грешка по отношение на детето си. Детето е различна личност, с различни нужди и представи. Със сигурност нямате шанс да налучкате най-доброто поведение спрямо всички тях. Но, повярвайте, детето винаги знае дали е обичано безрезервно и дали сте му отдаден като родител. Ако това е факт, всичко друго е преодолимо. Не е нужно да зарежете кариерата си, за да стоите плътно до детето – това дори вреди в много случаи, но е задължително контактът с него да е на 100 % поне за час дневно. Не на 99% – веднага ще усети процента липса.
На детето му е нужно да знае, че приемате проблемите му сериозно и заедно търсите решение, а не с пренебрежение. За него неговият проблем в този миг е точно толкова сложен, колкото вашия на вашата възраст.
За да преодолея грешките си и да направя своя живот пълноценен и щастлив, най-голяма заслуга имат родителите ми, които ми дадоха знанието какво е любов и какво е безрезервна любов. Опитах се да направя същото за своите деца – мисля, че и на тях това им помага да не правят компромиси с най-важното и да се стремят към пълноценност.
Не давам рецепти и акъл – споделям своя опит. Ще се радвам на още много споделени опити като коментар, защото младите родители наистина имат нужда от рамо, не от критики.
