През погледа на главния редактор: След 4 дни протести, миньори и енергетици формулираха искания. Ще чакаме и предложения?

Живка Кехайова

След 4 дни протести, миньори и енергетици формулираха искания. Ще чакаме и предложения?

Наистина изглеждат странно дори протестите у нас, ако човек реши да ги приеме не като политически, а като реално браншови. Защото 4 дни едни хора протестират и заприщват движението по магистралите, но на практика нямат никакви искания, нито пък искат да разговарят с властта – пълен абсурд. Карат на абстрактни лозунги…

Е, днес вече някой се сети, че ако продължат така, вече всички ще са убедени, че това е тривиална политическа акция и представиха искания:

1. Осигуряване на механизъм за капацитет на въглищните централи, като критична инфраструктура на енергийната система за страната.
2. Незабавно изпълнение на решенията на Народното събрание от 31.01.2020 и 12.01.2023 г.*(за предоговаряне на условията за 40% намаляване на въглеродните емисии до 2026 година на базата на 2019 г.)
3. Започване веднага на изработване на енергийна стратегия на Република България до 2050 г. със задължително участие на социалните партньори.
4. Отлагане на либерализацията на енергийния пазар за битови потребители от януари 2026 г., до достигане на средноевропейски нива на домакинствата в положение на енергийна бедност.
5. Прозрачност на процедурите по инвестиционните намерения и включване в Териториалните планове на централите, мините и засегнатите общини в съответните региони с техните проекти.
Категорично отпадане от ТП на предприятие за конверсия на въглищните региони.

Ако обаче продължават да не желаят разговор, следва да представят публично предложения-решения. Например, как ще се плащат въглеродните емисии, когато държавата спре да ги субсидира (а тя е задължена да го направи съвсем скоро) и каква ще е цената на произвеждания ток с включени в себестойността му плащания за въглеродните емисии – последните ще растат ежегодно. Какъв процент от работещите в индустрията ще бъдат съкратени, за да се повиши рентабилността на производството и то веднага без 36 заплати на калпак, след като не желаят държавата да им се меси? Как предлагат те и в какво да се инвестира, за да бъдат заменени остарелите и замърсяващи мощности, като се започне с този процес не по-късно от 1 януари 2024 година? И наистина ли смятат, че въгледобивът при бързата смяна и то кардинална на технологиите буквално през 5 години, ще е рентабилен чак до 2038 година, същото се отнася и за ТЕЦ? И т.н.

Аз лично чакам предложенията и основните проекти за промяна в бранша, които ще оповестят протестиращите, за да преценя какви са всъщност целите им. Убедена съм, че едва ли има някой толкова неориентиран сред тях, който да си въобразява, че технологично изостанало, нерентабилно и замърсяващо производство ще просъществува в свят с така бурно развиващи се технологии. Следователно би трябвало да имат визия.