Снимката е на двукратната олимпийска шампионка на 800 метра от Лондон 2012 и от Рио де Жанейро 2016 Кастер Семеня, но могат да бъдат открити още десетки примери
Живка Кехайова
Справедливостта е плод на ясни правила. Хармонията – на липса на крайности
Ще бъда кратка. Всъщност, участието на алжирката Имане Хелиф и тайванката Лин Ю-тин в женския бокс по време на олимпиадата в Париж, не е прецедент на участие на хора с различна биология (независимо от първичните полови белези) в състезания. Просто в бокса разликите могат да доведат до сериозни контузии за останалите състезатели, докато в бягане, плуване, скокове – само до загуба за „обикновените“.
Хелиф и Ю-тин нямат никаква вина. Вината, както винаги, е в институциите, допуснали неясни правила не само за полова принадлежност, а и за биологични особености, носещи прекомерно предимство пред множеството „обикновени“ състезателки, посветили живота си да тренират и да постигат успехи.
Четох правилни въпроси в социалните медии: „Справедливо ли е Хелиф и Ю-тин да не бъдат допускани до състезания? – и: „Справедливо ли е да бъде допускан погром на база дадено биологично превъзходство като друг тип мускулатура и костна система, за състезателите с ясен и обичаен биологичен пол?“. И двата въпроса са резонни. Просто справедливостта като понятие изключва възможността тя да е само за определени хора – тогава е абсолютна несправедливост. За да е справедливост, трябва правилата да са ясни, конкретни и относими към всички.
Според статистиката на 20 000 жители на планетата се пада по един хермафродит, но в спорта те са един на 500. Едва ли е по-различна ситуацията с трансжените и десетките други биологични разновидности. Един от 15 000 мъже се ражда и израства като момиче. И нито тези момичета, нито техните родители го знаят (статистическите данни се е постарал да намери и предостави в публикация Lubomir Alamanov). С други думи, няма никакъв проблем да бъде създадена специална група за тези спортисти.
Нека сега да погледнем нещата от страна на спортните институции – тези проблеми умишлено не се решават с ясни правила и справедливост, защото на практика във всички спортове за жени винаги е имало „различни“ състезателки и то от всички държави по едно, или друго време. По едно време се въвежда поне някакъв полов контрол, защото до 60-те и такъв е нямало, та внезапно доста знаменити спортистки изчезват от сцената – защото са 100% мъже, но пък и до ден днешен се правят оглушки относно прецизен биологичен контрол, защото твърде много държави и спортистки в различни дисциплини, имат сметка да е така. Затова и няма справедливост.
Всъщност същото е не само в спорта, нали? Твърде много имащи власт се борят всячески срещу ясните правила, само и единствено заради възможността да се възползват от предимства (скрити и открити), при това не биологично обусловени.
Що се отнася до крайностите в коментарите по този казус, а и по всички други, те обслужват перфектно и единствено онези, които не желаят ясни правила и справедливост.
