Живка Кехайова
Трите големи пробойни на цивилизования свят, през които се промъкват изродите
Трите, според мен фундаментални проблема на съвременния свят, които избягват да дискутират дори световните лидери, се превърнаха в пробойни, през които нахлува античовешкото и колкото по-дълго не търсим решение, толкова по-големи стават „тунелите“ през които изпълзяват тоталитаристи, всякакъв вид фанатици – без значение на какво, оскотяващи цели общества мерзавци и какво ли не още изродство.
Първият е икономически – нерешеното противоречие между глобалните парични потоци и организацията на обществата в национални държави. И това поражда огромната, чудовищна корупция по върховете навсякъде по света, а съответно и често неадекватните реакции на политиците, когато е нужно принципно решение и действие.
Вторият е политически (и вчера писах за това) – замяната на принципите в политиката изцяло с интереси, при това не политически, а икономически. Пълна подмяна и обезсмисляне на политическото, в което вече няма противоборство на идеи, а на икономически интереси на различни групировки.
Третият е морален – елитите, с цел максимална манипулируемост на обществата, ги деморализират на две нива. За удобната употреба на консуматорството като тотален принцип на съществуване, всички системи, включително и най-вече образователните, създават масово два вида – интелектуални инвалиди и персонажи с ефекта на Дънинг – Крюгер (когнитивна склонност, при която неквалифицирани за нещо индивиди имат илюзия за превъзходство, изразяващо се в надценяване на собствените познавателни способности. Т.е. некомпетентни, убедени, че обладават знания в какво ли не, съответно податливи на всякакви безумни теории, точно защото са некомпетентни). Така на наистина умните хора, съзнаващи, че натрупване на ниво на адекватна информация е недостатъчно, при неразвити умения тя да бъде използвана, т.е. осмислена, им се налага да останат такива преодолявайки образователните системи.
За да е сигурно, че обществата ще бъдат в достатъчно насипно състояние, пак елитите прилагат в огромни мащаби и деструктурирането на личността като такава, убеждавайки различни групи хора, че те са ценност по някакъв конкретен външен белег – примерно по сексуална ориентация, тип хранене, визия и какво ли не още, а не като личности – полезни членове на обществото. Въпросните групи умишлено се капсулират по този начин, а борбата за човешки права се парцелира като права за този и онзи (в която „този“ и „онзи“ дори се противопоставят, неизвестно защо), а не като борба на личността за естествените й права да е съставна част на обществото, привнасяйки в него своята полезност.
Не мисля, че тези проблеми не са осъзнати, но дори най-читавите политици отдавна се пързалят по решаването на спешните, съответно на все повече ставащите спешни проблеми, вместо да се заемат с важните, които са тежки, за които все още няма ясни решения и които може да им струват консуматорската кариера.
Поне дискусия трябва да започне! Защото решения, поне частични, трябва да започнат да се реализират, преди „тунелите“ за изродите да са станали по-широки от все повече отесняващата „ограда“ на свободата.
