Живка Кехайова
Утре е един от трите истински национални празници на България – 6 септември. Другите са 24 май и 22 септември.
Няма да скрия, че за мен 6 септември е най-! Защото в този ден и месеците след това, българите в мнозинството си са доказали, че имат стойност. Че могат – и национална идея да следват, и с действия да я подкрепят до пълната й реализация. Тези събития са еманацията на дееспособността на бъгарите в новата история.
Със сигурност и тогава е имало мерзавци. Със сигурност и тогава е имало желаещи да услужат на Русия, която е твърдо против Съединението, така както са й услужили с преврата срещу Батенберг, но те просто са били изметени на бунището на историята за мигове. Известен е случай на министър и сина му, които се опитват да се измъкнат от мобилизация, при който съпругата и майката напуска двамата и тръгва към фронта при нахлуването на сърбите. Описващият този случай чужд журналист възкликва: „Такъв народ не може да загуби тази война!“ – и се оказва прав.
Ето някои свидетелства от онези дни:
ПРЕД ПОБЕДАТА НА БЪЛГАРИТЕ ПРИ СЛИВНИЦА ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕКЛОНЯТ КАКТО МАЛКИТЕ, ТАКА И ГОЛЕМИТЕ ДЪРЖАВИ.
австрийският вестник „Нойе фрайе преса”, 9 ноември 1885 година
БЪЛГАРИТЕ СЕ БИЯТ КАТО ЛЪВОВЕ ДОРИ БЕЗ ОФИЦЕРИ. ТЕ ЗАСЛУЖАВАТ ЕДИН СПОМЕН В ИСТОРИЯТА, ДОРИ АКО БЪДАТ ПОБЕДЕНИ.
Цариградският в. “Stambul” 6 ноември 1885 година
„От 20 т.м., в който ден аз докладвах за последен път най-покорно на Ваше Кралско Величество по българския въпрос, обстановката на Балканския полуостров напълно се промени в резултат от победата на българите. Вече се касае не до това, да се запази София от навлизане на сърбите, а да се попречи на княз Александър да окупира Сърбия.“
Из доклад от граф Лерхенфелд до крал Лудвиг II Баварски за обстановката на Балканите в резултат на българската победа над Сърбия и хода на посланическата конференция в Цариград, Берлин, 27 ноември, 1885г.
„Щом се пръсна прокламацията, българският войник сякаш доби крила, той не отиде – той хвръкна към сръбската граница. Полетя към тази граница всичко, що носеше българско сърце и храбра душа и се озова пред нападателя, който беше влязъл няколко километра в българската държава и завзел градовете: Трън, Брезник, а Видин заобиколил. Всички се решиха да умрат или отпъдат врага, който тъй хайдушки беше навлязъл в отечеството ни.“
По сведения на свещеник Петко Франгов за народната мобилизация след обявяването на Сръбско-българската война чрез манифеста на княз Александър Батенберг.
„Тия проклети българи, сто пъти проклети! Залостили са се ей там и всред тоя потоп от дъжд и от огън на стотина наши оръдия, всред тая ужасна тъма и те не спират, а стрелят, трещят с бомби, артилерията им бие по нашите окопи,… и кръв, кал, вода, дим, трясък, тела – всичко се смесва… усещам, че разумът ми се губи в тоя хаос“.
Поклон пред народа, съумял да отстои своето Съединение! Въпросът днес е ние наистина ли сме наследници на този народ? Иска ми се да мисля, че е така, но трябва и да го докажем.
