Живка Кехайова
Що е то национален празник
В повечето държави по света национален празник е датата на независимостта на съответната държава. В монархиите обикновено е рожденият ден на монарха. Някои имат не един, а няколко национални празника – като Пакистан например.
Националният празник обикновено е най-важното събитие, постигнато с усилието на нацията и доказващо ценността й като такава. По моята лична класация това са: Съединението – 6 септември, Денят на независимостта – 22 септември, но разбира се и 24 май – доказващ визионерството на българските владетели като Борис I и Симеон I, превърнали чрез учениците на Кирил и Методий и създаването на Кирилицата в Преславската школа в България, едно чуждо дело в българска мисия. Мисия, започнала да формира народност от различните етноси в тогавашната държава и подарила формиращ културно-политически фактор и на други страни. Разбира се, за нация в онези ремена изобщо не може да се говори, но че става въпрос за значимост на България, надхвърляща далеч границите й, е факт.
За ужасените, че някой щял да им „краде“ 3 март, който празнуват от „веки веков“ като национален празник, както твърдят, а всъщност едва от 1991 г., ще направя кратък преглед на историята на празника – със сигурност той ще си остане официален.
България е май единствената страна (не успях да намеря друга), честваща като национален празник предварителен договор мужду други страни, в който тя дори не се споменава, нито пък има представител на подписването. При това датата нарочно е избрана като подарък за рождения ден на императора на едната чужда държава. Това не прави самото историческо събитие в Сан Стефано маловажно за нас, напротив, но определено го прави негодно за национален празник. Да, събитието се е отбелязвало периодично – в повечето време на 19 февруари, но не и като национален празник.
Първото отбелязване на 3 март е през 1879 година с панихида на Антим I само във Велико Търново. Година по-късно, през 1880 г., празникът се провежда и в София, но този път като Ден на възшествието на престола на император Александър II, без каквато и да е връзка с България.
Датата е включена в първата система за държавни официални празници през 1882 г. под името Заключавание на Сан Стефанский мир, а от 1888 г. празникът започва да се отбелязва като Ден на Освобождението на България от османско господство.
След Съединението от 1885 г. и победата на България в Сръбско-Българската война, при острата реакция на Русия срещу Съединението и опита й да накара Турция също да ни нападне по време на войната, 19 февруари (днес – 3 март) се отбелязва съвсем между другото и в повечето случаи новият монарх цар Фердинанд на престола отказвал да присъства. Не се е провеждал обикновено и парад на частите от гарнизона в София.
След 1916 г. България приема Григорианския календар и официалната дата става 3-ти март.
Едва през 1898 година по повод 20 години от Освобождението, честванията са наистина празнични, защото Великите сили, включително Русия признават Фердинанд. Всички български градове са украсени подобаващо, организирани са военни шествия и молебени.
Още в началото на 20-ти век обаче социалистите отказват да се включват в честванията на 3-ти март, тъй като са против политиката на царизма и империализма. В годините на Първата световна война, когато България и Русия са на различни страни в конфликта и водят сражение една срещу друга (които България печели), 3 март също не се празнува. След войната положението не се променя особено и тържествата по случай празника в последвалите няколко години остават сравнително скромни.
Като управляващата партия БЗНС дори решава да премести празника от 3-ти на 4-ти март, за да съвпадне с Тодоровден. Организирали се конни състезания, а в столицата били закичени само четири знамена.
През 1925 г. Демократичният сговор възобновява честванията и те се пренасят в Храм-паметника „Св. Александър Невски“. След откриването на паметника Шипка през 1934 г., празникът се отбелязва там и добива по-голямо значение.
През 1942 година празникът се отбелязва за първи път и в Македония, Запада Тракия и Пиротско, тъй като тогава тези земи са под българско управление.
След 9 септември 3 март започва да се отбелязва все по-тихо за сметка на 23 февруари – Денят на Съветската армия. Интересното е, че паметникът на Цар Освободител в този период носи името паметникът на Освободителите. По случай 100-годишнината от освобождението обаче 3-ти март отново е отбелязан изключително пищно – националното знаме е вдигнато и са поставени венци на паметника на Незнайния воин в София, а вечерта на площада пред Народното събрание, до паметника на Цар Освободител – Александър II имало тържествена заря-проверка.
Десет години по-късно 3 март става официален празник, а с решение на Народното събрание от 1991 г. за първи път е обявен за национален празник на Република България, който да замести 9 септември.
Прочитайки историята, мисля, че и най-предубедените, поне вътре в себе си ще с наясно, че точно 3 март не може по никакъв критерий да бъде национален празник. Последното не означава, че няма да се празнува, или, че няма да е официален. Но всички ще имаме не политически манипулиран, а обединяващ цялата нация и всички етноси в нея, празник.
А това е важно. Не го казвам аз, Левски го е казал – държава, в която всички ще имат равни права и задължения, и ще бъде пазено достойнството на всички.
На снимката – отбелязване на празника във Велико Търново 1917 г.
