В поредица от публикации ЗАРАТА представя градоначалници на Стара Загора, оставили трайна следа в историята на града ни. Разказахме ви за Петко Рачов Славейков, Хаджи Господин Славов, Стефан Салабашев , Димитър Начев Косев. Стефан Сливков, Мирчо Стоянов, Пенчо Славов, Иван Черепов, Сава Казмуков. После дойде ред на Христо Кожухаров – главният виновник в града да се засадят липовите дръвчета и да се изградят Градската и Станционната градинки. След него – на Петър Кабакоев, сетне – на Йовчо К. Хитров, Иван Нонов и други известни и по-малко известни градоначалници. Последва роденият в Габрово Коста Цокев, който като кмет на Стара Загора е уличен в корупция и далавери – поради което е и „детрониран“. Михаил Сливков и Господин Байкиров бяха следващите. Днес паметта е за героя от войните о.з. полк. Васил Сейреков.
Васил Янакиев Сейреков е роден на 15 октомври 1875 г. в Шумен, в семейството на Янаки Сейреков и Тодорица Друмева, племенница на известния политик, писател и духовник Васил Друмев (митрополит Климент).
В началото на 1899 г. той се дипломира с ХХ випуск на Военното училище в София. От снимка със съвипускниците му личи, че сред тях са старозагорецът Димитър Азманов – бъдещ офицер от Щаба на армията и командир на 12-ти пехотен Балкански полк в периода 1917-1919 г., бъдещият генерал-майор Илия Каблешков – началник на военното училище в началото на 20-те години на ХХ в., Георги Хесапчиев – бъдещ полковник, началник щаб на 2-ра пехотна бригада от 8-ма пехотна Тунжанска дивизия, и редица други офицери, с които съдбата ще го срещне и по-късно по фронтовете на Балканската и Първата световна война.
На 1 януари 1899 г. Сейреков получава „Патент по службата му като офицерин“, т. е. диплом за завършено военно училище и званието подпоручик. Младият офицер получава първото си назначение в 20-ти пехотен Добруджански полк, разположен в Разград.
По време на службата си Васил Сейреков се проявява като талантлив военен и добър командир. В началото на 1903 г. е произведен в чин поручик и е назначен в 32-ри пехотен Загорски полк. През 1909 г. става капитан и е отличен с офицерски знак „10 годишна отлична служба“, който получава за „своята усърдна, примерна и полезна служба“.
По това време е назначен в 12-ти пехотен Балкански полк и се установява трайно в Стара Загора.
През Балканските войни 1912-1913 г. капитан Сейреков е ротен командир в 12-ти пехотен Балкански полк. За участието си в бойните действия през 1912 г. е награден с орден „За храброст“ ІV степен, ІІ клас, а на 14.VІІ.1913 г. е произведен в чин майор.
След войната Сейреков остава на служба като ротен командир в 12-ти пехотен полк. През следващата година е награден със сребърен медал „За спасяване пагибающи“, ІІ степен. Отличието му е връчено за това, че проявява смелост и гражданска доблест, спасявайки давещо се дете в Търново.
През октомври 1915 г. България влиза в Първата световна война. На майор Васил Сейреков е поверено командването на 2-ра дружина от сформирания 56-ти пехотен полк.
От декември 1916 до май 1917 г. 56-ти пехотен полк се сражава на Битолския фронт. В боевете майор Сейреков отново се проявява като смел и талантлив командир. На 16 декември 1916 г. е награден от командването на 11-та германска армия с Железен кръст за храброст ІІ степен. В разгара на бойните действия по фронтовете на Македония, на 16 март 1917 г., е произведен в чин подполковник и награден с орден „Свети Александър“ ІV степен с мечове „за отличия в командването дружина от 56-ти пехотен полк“. За участието си във войната получава и орден „За храброст“, ІV степен, І клас.
След края на Първата световна война, през октомври 1918 година, полкът се завръща в Стара Загора и е разформирован. През април 1920 г. Васил Сейреков е произведен в чин полковник, отличен е с офицерски знак „За ХХ годишна отлична служба“ и остава в 12-ти пехотен полк до уволнението си на 7 декември 1927 г. През 1937 г. получава възпоменателни медали за участието си във войните за национално обединение 1912-1918 г.
След като напуска армията, офицерът от запаса Васил Сейреков остава в Стара Загора и работи като адвокат. Активно се включва в обществено-политическия живот. От юни до 26 юли 1923 г. е председател на тричленна комисия, която управлява града след свалянето на правителство на Александър Стамболийски.
На 21 март 1927 г. е избран за председател на Дружеството на запасните офицери в града. Под негово ръководство дружеството започва активна дейност. Организирано е тържествено честване на годишнината от Одринската епопея на 26-27 март 1927 г. с участието на частите от старозагорския гарнизон, военно-патриотични организации, културно-просветни и спортни дружества, граждани. Тези патриотични прояви се превръщат в традиция.
Сейреков е назначен отново за кмет на Стара Загора на 30 май 1934 г., когато в България управлението е поето от правителство, подкрепено от Военния съюз. Той е кмет на града до края на октомври 1935 г., когато подава оставка по здравословни причини. Името му се свързва с откриването на първата в страната автоматична телефонна централа на 8 септември 1935 година.
Васил Сейреков умира на 27 март 1944 г. в Стара Загора и е изпратен с почести.
