В началото на тази година на страницата на Министерство на Финансите се появи съобщение, което някак мина между редовете. Предмет на това съобщение е подаден сигнал до прокуратурата от министрите Асен Василев и Виолета Комитова, още на 29.07.2021. Сигналът е относно неправилно разходвани средства от АПИ в особено големи размери – а именно, общо 40 договора с надвишение от 2,9 млрд. лв. над одобрената стойност, реализирани чрез анекси и в нарушение на Закона за обществените поръчки. Сега става ясно, че прокуратурата тихомълком е прекратила проверките по сигнала с мнение, че престъпления няма.
Любимите на ГЕРБ мушенгии и мизерии в сектора – надписване, ремонт-на-ремонта, основно строителство прикрито като текущ ремонт, доведоха до кражби, съсипия и прахосани милиарди. Срещу които като резултат стои – неясно какво. Човек едва ли би могъл да се изненада и от последвалата прокурорска реакция на този сигнал – точно така, познахте, каскетурата отказва да образува досъдебно производство. От поне десетилетие ние знаем, че българските прокурори изпадат в ступор и потрес, винаги щом нещата опрат до ГЕРБ или (йок, сакън!) до ДПС. Подобно на внезапно осветени от нощни фарове зайци, родните прокурори застиват и замръзват насред пътя – и не смеят ни да мъцнат, ни да мръднат. Защо ли – ами много просто защо. На върха на всяка схема и мизерия при строителството на пътища в България неизменно стои Слънцето. Което грее от Банкя. А под него двете Му най-близко обикалящи планети – Нанков и Аврамова (но най-вече Нанков). А пък главният прокурор Гешев е частна собственост на Слънцето лично и на ГЕРБ въобще. Новото, обаче, драги читатели, е че този път сме в състояние да ви разкажем подробно как и защо каскетурата изпра АПИ-то на ГЕРБ. И на кои конкретно прокурори можем да благодарим за това.
Прокурорът като застинал заек
На BIRD бяха предоставени не едно, а три прокурорски постановления, изискани от наш читател по реда на ЗДОИ. Съответните номера на преписки в СГП, САП и ВКП са 18166/21, 205/22 и 9621/21. Проверка на BIRD в онлайн регистъра на ПРБ потвърди, че преписките действително са прекратени.
И така, първи по казуса се произнася прок. Деян Захариев от СГП, дългосрочно командирован от СРП. На 15 декември 2021 той постановява отказ от образуване на досъдебно производство. Без да зацикляме в излишни детайли, мотивите му като цяло са следните. На първо място, АПИ било отпуснало парите след постановление на МС. След като и АПИ, и МС са колективни органи, а наказателната отговорност е лична, то нямало как въобще да е налице престъпление. Т.е. трябва някак да може да се посочи с пръст само едно или няколко лица, които да могат да бъдат обвинени. Този подход буди недоумение, най-общо казано. Защото от него следва, че каквито и незаконосъобразни действия, разсипия и безстопанственост да реализира един колективен орган, то той винаги ще бъде наказателно неуязвим – само и единствено затова, защото е колективен. Припомняме, че това е любима мушенгия и „гяволък“ на ГЕРБ и собствената им прокуратура – по идентичен начин, с постановление на „колективния“ МС, бяха налети 200 милиона лева държавни пари за запушване капиталовата дупка в гнилата ябълка ПИБ, както и 43 милиона лева в частната „дупка на Гергов“ във Варна. И в двата случая прокуратурата не видя нищо нередно, разбира се.
На второ място, Захариев пише, че за да имало престъпление, трябвало държавен служител умишлено да е целял да набави облага за себе си или другиго. Ами облагата си е налице, бихме казали ние, при положение, че се облажват неслучайни фирми със суми много над предвидените. И, както пише и МФ в сигнала си, няма как АПИ и МС „неумишлено“ да отпуснат тези пари. Въобще, наблюдава се една стройна верига от решения по целия вертикал на изпълнителната власт, като на всяка брънка от веригата стоят нужните подписи от нужния „колективен орган“.
На трето място, Захариев твърди, че дори и парите да били отпуснати неправомерно, то срещу тези пари наистина били извършени строително-монтажни дейности. Т.е. платеното все пак е пито. Не става ясно обаче дали наистина е свършена работа, или е свършена само по документи (друг любим герберски трик). Позицията на МФ е, че много от тези ремонти са всъщност фиктивни – и нищо реално не е свършено. Прок. Захариев обаче не си дава зор да изследва това, нито пък възлага подобни действия на подопечните му следствени органи като ГДБОП. Т.е. прокурорът „работи“ изцяло по документи (предоставани му предимно от герберската АПИ) и гледа да не задълбава много-много. Както обаче видяхме и от разследванията покрай лотове 7, 8 и 9 на „Хемус“, твърде често срещу тези разплатени пари не стоят строителни резултати – а доказано стоят, например, новопостроени луксозни къщички край язовир Логодаж. Или пък нова жилищна сграда до парк Заимов в София. Които безобразия прокуратурата също не разследва, понеже явно не я вълнуват. Щото е по-важно да дебнем кой влиза в МС, например.
Няма да отделяме много внимание на произнасянията на САП и ВКП, но ще акцентираме върху новото в тях. Най-общо казано, горестоящите прокурори преповтарят тезата на колегата си от САП за „колективната безотговорност“. Основният нов момент е цитирането на относима съдебна практика, като е посочено едно-единствено решение на ВКС, че то и отпреди 10 години. Ние обаче бихме изтъкнали, че би било добре прокурорите да се позовават на по-нова съдебна практика – види се, или не са намерили такава, или не са си направили труда да потърсят. Ние обаче потърсихме – и стигнахме до интересни резултати. Така например по “делото EVN” Дянков, Трайков и Прокопиев бяха обвинени и съдени именно за решение на колективен орган. Какво мисли съдът за този прокурорски шедьовър можете да видите тук, пък и за него вече е писано достатъчно. Там ще остане в историята прок. Емил Петров (братът на Петьо Еврото), който се опита безуспешно да цитира „Еклиаста“ (?!) Но има и още – например, само и единствено министър Петър Москов беше обвинен и съден за колективно решение на МС, като впоследствие също беше оправдан.
Следователно у нас възниква логичният въпрос – след като решението на ВКС от 10 години е известно на господа прокурорите, защо тогава тричаха тримата по EVN, както и Москов, както и други като тях?! При положение, че обвинителната конструкция в тези случаи беше изначално сбъркана, да не кажем смахната? Отговорът – единственият възможен, който се оформя – се крие в двойния аршин на прокуратурата. Защото, види се, по-горе изброените господа не са от ГЕРБ. Значи те може да бъдат тричани. А шефовете в АПИ и МРРБ са от ГЕРБ – следователно, не може. Или по-скоро не бива. Та по повод прокурорските „разсъждения“ за колективната безотговорност, ще си позволим да доразвием двата контра-примера, посочени по-горе: делото EVN и делото на здравния министър Москов. И в двата случая се касае за решения на Министерски Съвет, взети от него като колективен орган – съответно в сферата на енергетиката и здравеопазването. Каскетурата, обаче, се фокусира само и единствено върху министъра, внесъл предложението за гласуване. Добре, тогава да питаме – не можеше ли и в този случай фокусът да е същият, т.е. върху министър Николай Нанков като принципал на АПИ?! Явно не може, щото Нанков е от ГЕРБ. А министрите Трайчо Трайков и Петър Москов бяха от „лошите десни“ (докато ГЕРБ са „добрите десни“). Следователно на тях им се полага тричане, докато на Нанков – чадър.
Неслучайните прокурори
Както споменахме по-горе, не е без значение кои прокурори постановяват отказите от образуване на ДП. Та, да караме поред. Източници на BIRD в прокуратурата, в отговор на наш въпрос откъде е дошъл прок. Захариев, отговориха по следния начин, цитираме: „колегата е бивш катаджия“. При все това, през 2017 той кандидатства за шеф на СРП – но явно безуспешно. Допълнителни наши проучвания показаха, че прок. Захариев през годините също така многократно се е явявал на конкурси за районен съдия. Видно от публикуваните конкурсни резултати, обаче, явно така и не го е огряло. Но не щеш ли, някъде в началото на 2019 Захариев престава да се явява на конкурси. Или по-скоро, престава да му се налага да се явява. Защо ли? Ами поради дежурната причина – командирован е. Оттогава и до ден-днешен, вече три-години-и-половина, Захариев е командирован в СГП от СРП. Лошо няма, дето се вика, да искаш да растеш в кариерата. Проблемът е обаче как растеш – и какво приемаш да извършиш срещу това, да те катапултират нагоре без конкурс. Видно от това, което ви разказахме по-горе – ясно какво. Очевидно „насрещната престация“ в случая на Захариев е да НЕ разследва АПИ-то на Бойко. За да не се стигне по-нагоре от АПИ – т.е. до Бойко. Или както казва добрият приятел на Гешев генералоберпрокурорът Чайка – „най-важното в едно разследване е да не стигнем до самите нас.“
Нататък става още по-интересно, защото идва моментът да се „качим“ в Софийска Апелативна Прокуратура, където министрите подават въззивна жалба. По линията на инстанционния контрол, там жалбата се пада на друг командирован прокурор – Ирена Ганчева. Прокурор Ганчева е, може без преувеличение да се каже, не просто горестоящ прокурор спрямо Захариев – но и (поне) двойно по-интересна. Тя е прокурорът, който през 2014 – в нарушение на Конституцията – образува производство срещу президента Плевнелиев, по сигнал на лицето (с извинение) Бареков. За нея ние разказахме подробно в това наше разследване. Засега стига само да припомним, че тя също така смачка с безумни мотиви и сигнала срещу ТЕЦ Доган, подаден от чешкия сенатор Лукаш Вагенкнехт. Съпоставяйки времевата рамка, по всичко изглежда, че тя е била командирована в САП скоро след това „смачкване“, като награда за добре изпълнената (мръсна) поръчка. Пък и с изпирането на свещената крава Доган тя най-сетне измива „срама от челото“, заработен от нея покрай сигнала на лицето (пак с извинение) Бареков.
В третия и последен епизод от тази, да я наречем, прокурорска сапунка ние вече се „качваме“ във ВКП. Както се казва, „по-високо нема“, или ако има – то е само Господ. Отново по жалба на министрите, там преписката се пада на прок. Клементина Паличева (съвсем между другото, на английски clementine означава вид мандарина). Прок. Паличева е доста ключова фигура, макар и да е неизвестна в публичното пространство. Но ние сега ще коригираме този факт. През 2017 година тя все още се труди в СГП, където успява да генерира сериозен скандал покрай неправомерно разрешени и използвани от СГС специални разузнавателни средства (СРС-та). Припомняме на нашите читатели, че тогава реформаторски настроеният шеф на СГС Калоян Топалов установи тежки и системни нарушения при разрешаването на СРС-та от трима съдии – Богдана Желявска, Иво Дачев и Николай Димов. Беше образувано досъдебно производство по казуса, което (очаквано) беше тихомълком смачкано година по-късно. При все това, обаче, прок. Паличева – като наблюдаващ прокурор тогава – си беше позволила да „изисква“ цели дела от секретното деловодство на СГС. Ръководството на съда и отказа поради липса на законово основание, като я покани на среща за да бъде намерен все пак начин нужната информация да бъде споделена. Отговорът на Паличева беше следният, цитираме го в цялата му бляскава арогантност: „нямам практика по наблюдавани от мен преписки да провеждам срещи с жалбоподатели“ – при положение, че „жалбоподателят“ е председателят на най-ключовия съд в България! Провокиран от този назидателен тон, в отговор съдия Топалов публикува цялата кореспонденция с прокурорката.
Само за пълнота на изложението ще добавим, че след встъпването в длъжност на съвеЦкия прецедател на СГС Алексей Трифонов, кореспонденцията между СГС и Паличева изчезна безследно от сайта на СГС. Независимо от това, обаче, BIRD се сдоби с копие от наши източници – и така успяхме да оценим по достойнство и да споделим с вас читателите „стила на работа“ на прок. Паличева. А защо Трифонов удобно (за прокуратурата) изтри файла от сайта на съда – изводите оставяме на вас.
Има ли изход от този Параграф 22
От разказаното по-горе би следвало да става ясно, че т.нар. инстанционен контрол в рамките на прокуратурата е порочен и безмислен. Ето защо, доста обещаващи са наскоро представените законопроекти, които за първи път в историята регламентират съдебен контрол над отказите за образуване на досъдебно производство. Това е може би единственият начин да бъде разчупен прокурорския монопол над (не)образуването на ДП – като се даде контролираща функция на съда. В крайна сметка, всеки монопол води до злоупотреби. А прокурорският монопол е абсолютен – съответно води и до най-тежките злоупотреби в съдебната ни система. Справка – разследванията на АКФ „Осемте Джуджета“ и „Списък за бърз контрол“. Отделно от тези примери, скоро предстои да представим и едно наше разследване в този дух. В крайна сметка, остава само да се надяваме, че в следващия парламент ще се съберат достатъчно депутати, които да гласуват тези законови поправки – и които да не могат да бъдат „страхувани“ от ГЕРБ, пардон, от ПРБ.
***
За да научавате преди всички за нови разследвания, инсталирайте си нашето мобилно приложение:
Щом сте стигнали дотук, вероятно вече си задавате въпроса как се финансира този журналистически проект.
Отговорът е: Финансира се от чекмедже, в което читателите оставят по нещо, ако им е харесало съдържанието.
Чекирайте се и Вие!
При възможност, станете наш редовен спомоществовател с опцията Чекирай Редовно. Това ни помага да предвиждаме бъдещи разходи и да планираме дейността си за месеци напред.
БРРД Eднократно 2022 / BIRD One time 2022
БРРД Ежемесечно / BIRD Monthly
BTC: bc1q8asgyunzwue3esm7p6nj8yv7umcppssktjv6e7
Проверка за проектирането и изграждането на газопровода „Балкански поток“, възложена от кабинета Петков в началото на юни т.г. е открила десетки нарушения по…
Над 1400 животновъдни обекти в област Кърджали и още хиляди в цялата страна са били финансирании с европейски средства без да са били регистрирани по чл. 137 от Закона…
Прокуратурата е осъдена окончателно да плати 1 800 000 лв. /ЕДИН МИЛИОН И ОСЕМСТОТИН ХИЛЯДИ ЛЕВА/ на частна фирма. Рекордното обезщетение е постановено с необжалваемо…