Живка Кехайова
Путин следва Сталин и Хитлер едновременно, въпросът е ще му позволи ли светът – през погледа на главния редактор
Когато Хитлер отнема от Чехословакия Судетската област, защото била населена с немци през 1938 година, както направи Путин с Крим, Западният свят и САЩ помърморват и… нищо.
Това му развързва ръцете за Аншлус Йостеррайхс , както се опитва да направи Путин сега с Донецк и Луганск. Пак си затрайват. Когато напада Полша се присещат, но вече е късно.
След месеци на интензивна пропаганда и дипломатически натиск, Съветскияj съюз издава ултиматум на 14 юни 1940 г., с който обвинява Литва в нарушаване на договора за взаимна помощ и отвличане на руски войници от техните бази. Сталин настоява да се сформира ново правителство в Литва. СССР влиза в Литва и поема контрола над държавните институции, поставят ново просъветско правителство – пак както се действа сега в Крим, Донецк и Луганск, а вероятно обсегът ще се разшири постепенно. „Малка подробност е, че по време на окупацията на Литва най-малко 130 000 души, 70% от тях жени и деца, са принудително транспортирани до трудови лагери и други селища в отдалечени части на Съветския съюз. Тези депортации обаче не включвали партизаните и политическите затворници. Депортирането на цивилните имало двойна цел: потискане на съпротивата срещу съветската политика в Литва и предоставяне на безплатен труд в слабо населените райони на Съветския съюз.
Западният свят, обсебен от Хитлер се прави, че не вижда какво върши Сталин. После идва редът на Латвия, Финландия и Естония, които по пакта Рибентроп-Молотов и тайния му протокол за разделянето на пограчнините страни на съответни „сфери на влияние“ между СССР и Германия, попадат в съветската сфера на влияние – пак за да защити сигурността си СССР, както сега с настояването Украйна, Грузия и бившите соц. държави да не са членове на НАТО. Познато нали?
Още по-познато звучи речта на Путин от вчера как, видиш ли, Украйна, че и не само тя, ще нападне Русия. Играхме го наскоро – през 2008 година, например, 4- милионна Грузия взе, че „нападна“ Русия. Помните ли? САЩ и Западът и тогава си затраяха. И точно това затрайване доведе днес до ситуацията около Украйна, при която Русия трябва да покаже на новия тристранен пакт с Китай и Иран, че си струва да е равностранен партньор в похода за ново преразпределение на света.
Надявам се и САЩ, и ЕС да са поумняли. Подобни щения се смазват – не, не с военни средства, с икономически се смазват. Надявам се този път да са безпощадни. Това, че рублата загуби стойност след вчера не е достатъчно. Нека помогнат на Русия като иска да е извън сегашния свят, наистина да излезе от него – извън банковите операции, извън търговския обмен, извън политическите комуникации. Да, ще се плати цена, но не толкова страшна, колкото ще бъде платена, ако Русия се домогне до желаното.
Да не забравяме и друго, независимо колко се говори за война, САЩ и ЕС имат едни свои представи за дрънкане на оръжие и локалното й водене. Не проумяват, че руските представи са други, защото там човешкия живот не струва нищо поне от времето на Иван Грозни, та до сега.
Но Украйна не е със западното мислене и не знаем как ще реагира. Там познават Русия и мерациите й, могат „да влязат с бутонките“ и да заставят целия свят да се изправи пред ситуация, близка до самоунищожението. Затова мълниеносен и здрав икономически клинч до дупка, за да не смятаме скоро, че 70-80 млн. жертви като при Втората световна война, не са чак толкова много.
