Снимка: EPA/ANATOLY MALTSEV |
Руските граждани нямат право да теглят повече от 10 000 долара от сметки в чуждестранна валута съгласно ново решение на Руската централна банка. Този регламент е валиден до 9 септември, съобщи регулаторът.
Плащанията се извършват само в долари, независимо от валутата, в която се съхраняват депозитите. Ако искат да изтеглят по-голяма сума, руснаците ще получават остатъка в рубли по официалния курс за деня.
В руските банки около 90% от валутните сметки не надвишават сумата от 10 хил. щатски долара, т.е. 90% от притежателите на валутни депозити или сметки ще могат да изтеглят изцяло средствата си в американската валута, уточняват от регулатора.
По време на тази временна мярка, която се очаква да продължи до 9 септември, валутата ще се емитира в щатски долари, независимо от валутата на сметката. Другите валути ще бъдат конвертирани в щатски долари по пазарния курс в деня на изплащането.
На руските банки също така е забранено да продават чуждестранна валута. Централната банка вече обяви серия от мерки за смекчаване на икономическите последици от международните санкции върху финансовия пазар.
Гражданите ще могат да откриват и нови сметки и депозити в чуждестранна валута, но тегленето ще бъде възможно в рубли по пазарния курс в деня на издаването, докато действа временната процедура за парични трансакции във валута.
Междувременно международната рейтингова агенция Fitch отново понижи кредитния рейтинг на Русия. В сряда вечерта агенцията оцени риска от неизпълнение на задълженията по държавния дълг на Русия като „неизбежен“ и понижи рейтинга от „B“ на „C“. От Fitch обосноваха новия рейтинг със „събитията, които допълнително подкопават готовността на Русия да изплаща държавния си дълг“.
Ако предупреждението на рейтинговата агенция се сбъдне, това ще бъде първият фалит на Русия от 1998 г. Основните рейтингови агенции вече понижиха кредитния рейтинг на Русия до ниво „junk“ в началото на март. Колкото по-нисък е рейтингът, толкова по-малко кредитори се доверяват на страната и толкова по-малко тя може да заема пари при благоприятни лихвени проценти.
Агенцията уточнява, че е понижила рейтинга на Русия, след като преди това на 2 март го е понижила на ниво „B“ с негативна прогноза, но събитията оттогава според Fitch Ratings са подкопали още повече готовността на Русия да обслужва държавния си дълг. Отбелязва се, че по-нататъшното затягане на санкциите, които може да ограничат търговията с енергоносители, увеличават вероятността за избирателно неплащане от Русия на задълженията си по суверенния дълг.
Fitch базира решението си на президентски указ, подписан миналия уикенд, който може да позволи на Русия да плаща на кредиторите на някои държави в рубли вместо в чуждестранна валута. Списъкът на страните включва държавите от Европейския съюз, Австралия, Великобритания, Канада, Южна Корея, Швейцария, Япония и САЩ. Агенцията споменава и решението на руската централна банка да ограничи прехвърлянето на определени облигации на лица, които не са руски граждани.
„В по-общ план затягането на санкциите и предложенията, които биха могли да ограничат търговията с енергия, увеличават вероятността от политически отговор от страна на Русия, който включва поне селективно неплащане на държавните ѝ облигации“, заявиха от Fitch.
Рейтинговата агенция се позовава на обявената във вторник забрана за внос на петрол и газ от Русия в САЩ. Обединеното кралство също обяви, че постепенно ще прекрати вноса на енергия от Русия.
Западът вече наложи строги финансови санкции на Русия заради агресивната ѝ война в Украйна, като блокира достъпа на руската централна банка до по-голямата част от огромните ѝ валутни резерви в чужбина. Русия беше изключена и от платежната система Swift, което затруднява паричните преводи. В понеделник рублата достигна новата си най-ниска стойност спрямо западните валути. От началото на годината руската валута е загубила повече от 45% от стойността си.
Русия реагира все по-яростно на наложените от Запада санкции, които нанасят тежък удар върху икономиката на страната. Във вторник правителството наложи забрана за износ на медицински технологии и лекарства, произведени в Русия.
Важният сектор на суровините също е в центъра на вниманието. Заместник министър-председателят Александър Новак, който отговаря за енергийните въпроси, заплаши да спре доставките на газ от Русия: Според него Русия „има право да отговори огледално на санкциите и да наложи ембарго върху транзита на газ по газопровода „Северен поток 1“. Приети са или се подготвят и други мерки за нанасяне на удари по западните компании.
„Северен поток 1″ е в експлоатация от 2011 г. и в момента работи с капацитет до 100 процента по думите на Новак. Годишно по тръбопровода се изпомпват 55 милиарда кубически метра природен газ. Газопроводът е собственост на 51% от контролирания от държавата руски газов гигант „Газпром“ и на 49% от германските корпорации Wintershall Dea и Eon, както и на нидерландската Gasunie и френската енергийна компания Engie. Паралелният газопровод „Северен поток 2″, който беше спрян от санкциите, принадлежи само на „Газпром“.
Руското правителство не желае да приложи замразяването на газа веднага: „Все още не сме взели това решение. Никой не печели“, каза вицепремиерът Новак. Експертите обаче се съмняват, че Русия наистина ще предприеме тази стъпка.
