От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
№ 570
След покръстването през 865 г. в България се оформя християнската църковно-манастирска медицина. Манастирите, освен религиозни средища, се оформят и като просветни и културни центрове. Към тях се изграждат и лечебници, в които лечители са самите монаси. Уменията им се създават под влияние главно на византийската и арабската медицина, но се използват и традиционни български народни целебни методи и средства. Особено интересен е фактът, че за разлика от някои западноевропейски страни, у нас душевноболните не са били убивани в резултат на религиозен фанатизъм, което е красноречиво доказателство за по-голямата хуманност на българската манастирска медицина.
