През 70-те и 80-те години на миналия век в Стара Загора работи като юрисконсулт една интересна и противоречива личност. Роден някъде в Северозападна България, с репутация на пълен отличник като ученик и студент, вятърът на несретния му, самотен живот гое отвял в града на липите. Говореше се, че това станало покрай някаква негова родственица, която за известно време работила в Старозагорската опера и се обръщала към него с “вуйчо”. Оттам и мнозина го назоваваха “вуйчото”.
Много добре подготвен като юрист, “вуйчото” блестеше със своята интелигентност и изключителна музикалност. Той не пропускаше каквато и да е музикална изява в Стара Загора.
По това време юрисконсултските заплати не бяха толкова големи та да може един юрисконсулт да си позволи да посещава “нон стоп” срещу заплащане многобройните концерти, оперни спектакли и др., на които старозагорската общественост се радваше през тези години. Може би и поради това в Операта го пускаха без билет. Той пък не оставаше длъжник и седнал обикновено на първия ред възнаграждаваше с бурни възгласи и продължителни аплодисменти изпълнителите независимо, че някои от тях понякога със слабото си
представяне не заслужаваха това.
Стефан Саранеделчев: Малък урок за дълголетие
През годините, за които пиша, отношението към хомосексуализма бе не само недоброжелателно (то и сега си остава такова), но и бе изключително враждебно. Все още обществото носеше спомена от Наказателния закон действал до 1968г., съгласно който хомосексуализмът бе инкриминиран като съществено престъпление и до посочената година не бяха малко осъдените лица за хомосексуализъм. Независимо от това, “вуйчото” не се срамуваше и открито признаваше своята “обратна резба”. Говореше се как на конкурс за най – хубаво мъжко и женско тяло в Старозагорските минерални бани “вуйчото” набързо се съблякъл и излязъл на подиума. Телосложението му с тесни рамена, но с голям корем и още по-голям ханш, с обилни тлъстини около тях и слаби крака, накарало публиката да избухне в подигравателни аплодисменти. “Вуйчото” ги изтълкувал като одобрение и дълго продължил да обикаля по подиума, да прави различни стойки, с които едва ли не да покаже колко е красиво неговото тяло. Накрая дълго се кланял с благодарност към публиката. Когато журито обявило резултатите от конкурса, “вуйчото” избухнал в искрено, шумно недоволство, че не е класиран в челната тройка, но и се самоутешил с думите, че “журито са все некадърници, които не разбират от красиво мъжко тяло”.
Стефан Саранеделчев: Рецитатор доброволец
В противовес на своята интелигентност, както и меломански, и гей наклонности, които предполагат що-годе някакви грижи за външността, “вуйчото” не отделяше никакво внимание към нея. Ходеше непран и некъпан може би с месеци. Това наложило по време на работата му като юрисконсулт през периода 1975г. – 1982г. в старозагорската “Сердика” директорът Трифонов да разпореди служебно да му перат дрехите заедно с работните облекла на персонала. Дрехите добре – служебно изпрани, но как да бъде заставен служебно да се изкъпе. Каквито и намеци или пък дори и груби забележки да се отправяха към него, “вуйчото” с една миловидна, характерна за него усмивка ги подминаваше без да им обръща внимание.
Такъв беше „вуйчото“, който в началото на 90-те години незабележимо напусна този свят.
Бог да го прости!
