ЗАРАТА ви запознава с книгата на Стефан Саранеделчев 164 КАЗАНЛЪШКИ УЧИТЕЛИ ОТ 50-ТЕ И 60-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК – ДРАГАН ДРАГАНОВ
Не съм чувал бивш ученик на Механотехникума да е казал лоша дума по отношение на Драган Иванов Драганов – учител по шлосерство между 1961 – 1971 г.
Първите впечатления от него заблуждаваха онези, които не го познаваха. „Бай Драган“, както със симпатия го наричаха помежду си учениците, бе мъж с ръст около средния, сравнително дребно телосложение, с лице, което по-често изглеждаше намръщено, а дрезгавите нотки в гласа му предполагаха извънредна строгост. В действителност дрезгавината в гласа му идваше от многогодишното страстно пушене, което бе довело и до някои преждевременни бръчки по лицето, които създаваха погрешна представа за намръщеност. А бай Драган, макар и взискателен учител, си бе много добродушен човек.
Стефан Саранеделчев: Казанлъшките учители – ДОБРИНА ЕНЧЕВА
Роден е на 12.11.1911 г. в с. Овощник, Казанлъшко, където завършва основно (прогимназиално) образование. След това учи в казанлъшкото механотехническо училище, през времето преди то да стане средно. Постъпва на работа като шлосер в „Арсенал“. Проявява технически способности, които дават основание на ръководството на военния завод да го изпратят заедно с още няколко казанлъчани на специализация в Германия. Там той работи в гр. Магденбург през 1940 г. и първата половина на 1941 г. След като Германия обявява война на СССР се завръща в България. След 1944 г. започва работа в Завод 13 (сега „Капрони“ АД). Междувременно учи във вечерния курс на вече прерасналото в средно учебно заведение механотехническо училище (ТМТЕ). През 1951 г. се прехвърля на работа в същото училище, като майстор в шлосерното отделение. Първородната му дъщеря Генка, след като завършва средното си образование в ТМТЕ през 1958 г. решава да следва в Учителския институт за учители-специалисти в София. Драганов се амбицира, кандидатства заедно с дъщеря си, двамата са приети, но тя редовно обучение, а той задочно. Познавах Драган Драганов от тези години, защото баща ми, който по същото време бе майстор в ковачното отделение, често през ученическите ваканции ме водеше в работилниците на Механотехникума. Бай Драган работеше предимно на фрезмашината в шлосерната и той първи ме научи да измервам с шублер, с микрометър, както и да извършвам някои дребни операции на неговата машина. Имаше вроден педагогически подход. Поради това, след като се дипломира от 1961 г. до пенсионирането си през 1971 г. бе учител по шлосерство и учениците синовно го обичаха. Бай Драган бе и голям оръжейник, като през свободното си време безвъзмездно оправяше всякакви проблеми с ловното оръжие на редица казанлъшки ловци. През 1973 г., вече като пенсионер започна работа в Завод „Хидравлика“ (сега „Капрони“ АД) и работи там до края на 1980 г.
Почина на 7 август 1991 г.
Със съпругата си Ганка Петрова (1918 г. – 1989 г.) имат двама сина и една дъщеря: най-малкият е Петър, завършил първоначално СПТУ по хидравлика, а след това ТМТЕ, работил в Завод „Хидравлика“ и в НИТИ. Другият син Иван (1944 г. – 2001 г.) бе един от най-способните електротехници на битова техника в града. Най-голямото им дете е дъщерята:
Стефан Саранеделчев е казанлъчанин, дългогодишен магистрат, чийто трудов стаж (поне по-голямата му част) преминава в Стара Загора.
