ЗАРАТА ви запознава с книгата на Стефан Саранеделчев 164 КАЗАНЛЪШКИ УЧИТЕЛИ ОТ 50-ТЕ И 60-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК – СЛАВИ МИТОВ
Завършил три висши образования във Франция, Белгия и Германия: машинно инженерство, електро инженерство и индустриална химия, дипломирал се с три инженерни дипломи Слави Митов се връща в България и първата му работа е като учител в Механотехническото училище в Казанлък, където постъпва през 1933 г. Понеже училището все още не е средно, след известно преподаване там, приема поканата на Калигарис – директора на италианската самолетна фабрика „Капрони“ – Казанлък да работи на ръководна позиция. В самолетната фабрика прилага успешно знанията си на химик, като за нуждите на фирмата, а и за други нужди започва производство на бакелитови детайли и изделия. В един момент през втората половина на 30-те години самолетопроизводството има затруднения. Инж. Митов дава идея и ръководи производството на радиоприемници с марка „Капрони“ – Казанлък. Имам в къщи такъв радиоприемник, скъп спомен от баща ми, закупен с част от първото му трудово възнаграждение в същата фирма през септември 1939 г.
Стефан Саранеделчев: Казанлъшките учители – ГЕОРГИ МАТОВ
В първите години след 1944 г. самолетната фабрика преминава към военнопромишления комплекс на страната с наименование „Завод 13“, а на специалисти като инж. Митов завършили в Западна Европа не се гледа с добро око. Поради това, през 1947 г. той решава отново да се върне на преподавателска работа във вече добилото статут на средно учебно заведение бивше механотехническо училище. По това време то носи наименование Механотехническа и електротехническа гимназия, а малко по-късно става Техникум по механотехника и електротехника – Казанлък. Остава на работа там като преподавател по химия на всички специалности, а на електропаралелките и по електротехника до есента на 1962 г. Моят випуск му бе последен в това училище. Преподава ни около 1–2 месеца в първи курс по химия, след което се прехвърли на работа в новооснования същата есен Техникум по електротехника – Ст. Загора, където е преподавал предимно по дисциплината „ел. машинна лаборатория“.
Дори и за краткото време, през което ни преподава инж. Митов, на който предишни випуски бяха дали интересния прякор „ДЖИПА“, успяхме да се докоснем до някои негови специфични особености в държането, говора, преподаването. Действително той бе учител с големи познания, цял енциклопедист. Не четеше от нищо и още като влезе в час започва да говори, да пише. Личеше си, че има свежа памет, макар по това време да бе вече човек на възраст. Имаше в говора си особеността да използва многократно паразитната дума „нали“. Обикновено, когато говореше примигваше постоянно. Като пишеше на черната дъска, правеше това с големи подскоци. Освен това, почеркът му бе невъзможен и нищо не можеше да му се разбере от написаното. Само той си го разбираше.
Димитър Георгиев (учил от 1955 г. до 1960 г.) си спомня: „Засичали сме, когато преподава нов урок да казва над 60 пъти „нали“. Имаше някакъв комплекс от остри предмети. Видеше ли някой дори и с джобно ножче да си подостря молив вика: „Прибери, нали, това оръжие, нали.“ Някой път изпитва ученик, на който му пише двойка. Той възразява: „Аз съм се подготвял другарю Митов.“ „Абе, подготвял си се нали, ама недобре нали, за две нали си се подготвял нали. За следващия път нали се подготвяй нали за три нали.“
Други случаи подобни на разказания по-горе са, че ученикът възразява на писаната слаба оценка с думите: „Ами аз инж. Митов съм чел. Защо ми пишете слаб?“ „Чел си нали, ама мокри вестници си чел нали. Другия път чети уроците нали, а не мокри вестници нали.“
Рядко се е случвало, но някой път Слави Митов е заявявал макар и на шега, че към него трябва се обръщат с „три пъти инженер Митов“.
Инж. Таньо Танев (учил от 1959 г. до 1964 г.) разказва: „Един ден, през зимата, бяхме втора смяна и спря електрическия ток. Поискахме от Джипа да ни пусне, обаче не става работата. Бяхме паралелка от около 40 човека и от задните редове взеха да реват. Той се ядоса много и вика: „Сядай нали и мълчит нали, мълчит нали, защото сте идиоти нали, галванизирани идиоти нали. Часът нали не е свършил нали и започвам да изпитвам нали.“ И започна да изпитва в тъмнината, като написа няколко двойки.“
Споменът пък на инж. Христо Каличков (учил 1960 г. – 1965 г.) е, че голяма слабост на инж. Митов е, каквато оценка пише при първото изпитване на ученика, след това той каквото и да прави, Митов такава оценка му остава накрая. Нито повече, нито по-малко.
Независимо от всички особености на Джипа, ако трябва да се обобщи мнението на мнозинството негови казанлъшки ученици, то е, че са благодарни на съдбата, че той им е бил преподавател.
Инж. Райно Чакъров, учил в старозагорския Техникум по електротехника през 1963–1967 г. си спомня, че прякорът на инж. Слави Митов даден му от казанлъшките ученици е станал известен и в старозагорското училище. Проявявал е същите особености при преподаването и общуването, бил е голям „скъпчия“ на оценки, но е оставил в съзнанието и на старозагорските си възпитаници спомена за високообразования преподавател.
Стефан Саранеделчев е казанлъчанин, дългогодишен магистрат, чийто трудов стаж (поне по-голямата му част) преминава в Стара Загора.
