Стефан Саранеделчев: Казанлъшките учители – инж. МИХАИЛ БРАТОВ

ЗАРАТА ви запознава с книгата на Стефан Саранеделчев 164 КАЗАНЛЪШКИ УЧИТЕЛИ ОТ 50-ТЕ И 60-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК – инж. . МИХАИЛ БРАТОВ

Един от младите учители с инженерно обра­зование, който започна преподавателската си ра­бота в казанлъшкия Техникум по механотехника и електротехника (ТМТЕ) в средата на 60-те години и се ползваше с любовта на учениците си бе Михаил Христов Братов.

Роден е на 6 август 1938 г. в Казанлък в за­наятчийско семейство. Баща му е дърводелец, а майката – шивачка. Завършва средното си образование през 1957 г. в електротехническа паралелка на ТМТЕ. Постъпва на работа като ел. техник във ВЕЦ „Г. Димитров“ („Копринка“) и последователно завършва първо полувисше образование в Института за учители-специалисти, а след това висше образование в МЕИ (сега Технически университет) – Габрово. През 1965 г. постъпва като учител в ТМТЕ. Основните дисциплини, по които преподава са „електрообзавеждане на промишлени предприятия“ и „ел. конструктивно чертане“. Курсов ръководител е на няколко паралелки. През 1972 г. напуска учителското поприще и работи последователно като проектант в Научно-изследователския и технологичен институт (НИТИ) – Казанлък и главен енергетик на Завод 1 при „Арсенал“ АД – Казанлък, където се пенсионира.

Стефан Саранеделчев: Казанлъшките учители – инж. ИЛИЯ ШАРКОВ

Михаил Братов бе човек, който имаше разностранни интереси и спо­собности. Еднакво му се отдаваха, както точните, така и хуманитарните науки. Освен това, още от ученик свири на китара и има особено влече­ние към изобразителното изкуство. Занимава се със скулптура, както и с живопис. Семейството му дружи с Чудомир, който е чест гост в дома им. Тази дружба е предпоставка Михаил да се насочи към рисуване на кар­тини по Чудомирови герои. Мечтата му е да следва в Художествената академия, но след несполучливо кандидатстване там се ориентира към другата си любов, която става призвание през целия му трудов път – електротехниката. Но скулптурата и рисуването остават негово хоби до последните му дни. Спомням си, че през 1966 г. той изработи бюст на Цвятко Радойнов – патрон на ТМТЕ по онова време, който бюст бе поста­вен в градинката, в ляво от южния вход на старата сграда по теория на училището. Друго негово хоби бе колекционирането на вицове. Ко­лекцията му наброява 6666 броя подбрани от вестници вицове.

Инженер Михаил Братов почина на 19 декември 2005 г.

Има син – Христо Братов, завършил Техническия университет в Габрово. Той също има учителска правоспособност, но основно е работил в „Арсенал“ АД – Казанлък.

Биографичните данни на инж. Михаил Братов са предоставени от неговия син Христо Братов.

Стефан Саранеделчев е казанлъчанин, дългогодишен магистрат, чийто трудов стаж (поне  по-голямата му част)  преминава в Стара Загора.