Стефан Саранеделчев: Казанлъшките учители – Кольо ДРАГОЕВ

ЗАРАТА ви запознава с книгата на Стефан Саранеделчев 164 КАЗАНЛЪШКИ УЧИТЕЛИ ОТ 50-ТЕ И 60-ТЕ ГОДИНИ НА ХХ ВЕК – Кольо ДРАГОЕВ

Вероятно читателят на тази книга, който е за­почнал да я чете от първите страници, ще си спомни, че името на този учител споменавам в едни от последните редове отделени за началната ми учителка Д. Кошева. В тези редове пиша, че през една юлска вечер на 1997 г. минавайки край къщата на К. Драгоев видях некролог, че дни преди това е починал и ме обзе голяма тъга. Тази тъга не е случайна, защото този човек позна­вах преди да навърша десет години, когато той, баща ми и още някои работници след унгарските събития през 1956 г. бяха уволнени по полити­чески съображения от Завод 13. Помня съвмест­ните им усилия да се за­щитят от несправедливи обвинения, които обричаха семействата им на глад. „Чичо Кольо“, както го назовавах тогава, бе чест гост на дома ни и научавах много неща за живота му до него момент, но с времето те из­бледняха. Поради това и съм благодарен на сина му Николай, който наскоро ми предостави точни биографични данни.

Стефан Саранеделчев: Казанлъшките учители – инж. МИХАИЛ БРАТОВ

Кольо Драгоев Колев е роден в с. Елхово, Казанлъшко (за известно време именувано с. Милево). Точната дата на раждане в различни доку­менти е записана между 2 и 7 юни 1921 г., но приемам за меродавна тази от кръщелното му – 7 юни. Завършва начално и прогимназиално образо­вание в родното си село, а след това работи 2 години на няколко места. През 1938 г. е приет да учи в средния курс на Държавното механо и елек­тро- техническо училище в София и се дипломира през 1943 г. като сре­ден техник, специалност „метално“. Есента на същата година е призован да отбива редовната си военна служба в Школата за запасни офицери. След първоначалното военно обучение е изпратен от 01.12.1943 г. до 12.01.1945 г. на курс за подготовка на оръжейни специалисти и пиротех­ници в Държавна военна фабрика – Казанлък (сега „Арсенал“). След за­вършване на редовната военна служба работи като оръжеен специалист първоначално в Завод 10 – Казанлък, а от началото на 1946 г. на военна служба в поделение в гр. Ямбол. От началото на 1948 г. е преместен да работи във военно поделение в Казанлък. Жени се за казанлъчанката Ли­ляна Христова (1925–2013 г.), като сватбата им е на 02 юли 1949 г. без да подозират, че същия ден е починал Георги Димитров. Това случайно съвпадение е с трайни негативни последици за следващата част от него­вия и на семейството му живот. Наскоро след това е уволнен от армията. Започва работа като стругар в Производителна кооперация „Трактор“ – Казанлък. Тя се намираше в помещения разположени в широк двор между сегашната улица „Бачо Киро“ и Основно училище „Св. Паисий Хилендарски“. През 1953 г. постъпва на работа в Завод 13, първоначално като стругар, а след това майстор-смяна. Следва ново уволнение след унгарските събития. След принудителната, близо едногодишна безрабо­тица, през есента на 1957 г. е приет като стругар отново в Кооперация „Трактор“, която е вече част от ТПК „Обединение“ – Казанлък. Две го­дини по-късно, при едно посещение у дома, татко му каза, че майсторът в стругарната на Механотехникума калоферецът бай Киро си е намерил работа в родния си град и неговото място се овакантява. Моментално Кольо Драгоев реши, че ще кандидатства да започне там работа. Дирек­торът Цанев, който търсеше опитни кадри за работилниците, без да се интересува от политическата им ориентация, го назначи за майстор-стру­гар и на този щат бе от 15.10.1959 г. до 03.09.1960 г. Междувременно записа и завърши задочно Института за учители-специалисти. От учеб­ната 1960/1961 г. бе назначен за учител по стругарство. Първите две го­дини, като нередовен, а след това до пенсионирането си през 1981 г. като редовен.

В преподавателската работа използваше умело, както опита си на дъл­гогодишен майстор-практик, така и армейският си опит да работи с хора. Отнасяше се много отговорно към работата си. Не бе от учителите, които бяха склонни да скъсяват дистанцията с учениците, но се държеше към всеки ученик с уважение. Всяко негово действие, всяка негова дума бяха на място и учениците също го уважаваха. Един малък пример: Май 1967 г. Провежда се един от последните дни по практика в стругарната на втора група от тогавашния IV-б курс. Някои от момчетата под влияние на емоциите от наближаващия край на ученичеството си позволят волности. Кольо Драгоев строява групата и бащински им говори:

„Радвате се, че скоро няма да сте ученици, но запомнете, че това са най-хубавите ви дни. Защото ей тези, които сте тука, след няколко сед­мици никога вече няма да се съберете в същия състав. Ще си уговаряте срещи, ще се кълнете как и през колко години ще се събирате, но запом­нете думите ми, че все някои от вас няма да отидат на тези срещи Затова ценете всеки час, всяка минута от оставащото още малко време, през кое­то ще сте заедно!“

След пенсионирането му като учител, директорът инж. Христо Гъдев реши да използва опита му на дългогодишен стругар и през 1982 г. го назначи за майстор в стругарната и като такъв работи до 1986 г. За него инж. Гъдев казва: „ Давам най-висока оценка за работата на Кольо Дра­гоев, както като учител, така и като майстор. Той даже имаше много ин­тересни рационализации, които се внедриха при производството на бор­машини Б-12.“

Почина на 28 юли 1997 г.

Със съпругата си Лиляна имат двама сина, по-големият е Христо, а по-малкият – Николай. Двамата са завършили ТМТЕ – Казанлък, след което по-големият е бил военен в гр. Ямбол, а по-малкият дълги години е работил в „Арсенал“АД.