С малко окуражаване от страна на майка ѝ тя става филмова звезда в Париж още като тийнейджър. Бързо се сработва с режисьори от висотата на Жан-Люк Годар и след десетилетия маниакална отдаденост на работата си, днес е считана за една от най-великите актриси на своето време.
Изабел Юпер е многократно награждавана на най-значимите кинофестивали в Европа и САЩ, а в четвъртък стана ясно, че е носителка и на „Златна мечка“ за цялостно творчество от немския „Берлинале“ 2022. „Безкомпромисен артист, който не се колебае да поема рискове и да се противопоставя на утвърдените тенденции“ – това гласи мотивацията на директорите на фестивала.
Юпер има рекордните 16 номинации за награда „Сезар“, а класация на Ню Йорк Таймс я нарежда на второ място сред най-добрите 25 актьори на 21 век. Така застава пред имена като Никол Кидман, Киану Рийвс, Даниъл Дей-Люис.
Само през този век е участвала в над 50 продукции, които включват огромно разнообразие от роли. Юпер е позната със свое характерно непроницаемо изражение, с което успява да изиграе дори най-комплексните си героини. И да накара зрителя и критика да ѝ повярват.
По нейни думи актьорската работа e начин да дълбае „все по-дълбоко в изследването и изразяването на човешките противоречия“. „Но без да се стига до до сантименталност“, казва тя пред France Today, и добавя: „Ако си твърде емоционален или сантиментален, достигаш територия, от която трябва да стоиш далеч.“
Дори не знам какво означава „лесно“, когато говорим за актьорство
Юпер не обича да скучае, често се впуска в рискове и извлича удоволствие от това. „Няма велик филм, който да е лесен. Дори не знам какво означава „лесно“, когато говорим за актьорство. То е просто удоволствие. Наслаждавам се на всеки филм, това е всичко“, казва още тя.
Юпер не обича да говори за личния си живот, но стане ли дума за работа, отдава цялото си внимание на разговора. Тя е пристрастен работохолик, обича дори да взема децата си със себе си, когато пътува за снимки или за театралните постановки, които също не е изоставила покрай всичките си участия на екрана.
„Всички филми те въвличат“, казва тя пред Гардиън. „Но посвещението може би не е точно каквото хората си го представят. То е тотално обвързване с филма, отвъд работата, отвъд усилието“.
Едни от знаковите ѝ роли са тази в „Пианистката“ (2001), за която получава една от наградите си „Сезар“, както и в провокативния филм на Пол Верховен „Тя“, където играе сложния персонаж на жена, която преследва своя изнасилвач. За тази роля тя получава „Златен глобус“ и номинация за „Оскар“.
Работата ѝ с режисьори като Годар в началото на кариерата я оставя дълбоко признателна към ролята на режисьора в процеса на създаването на филми въобще. И до днес тя избира ролите си най-вече спрямо неговото име.
„Свързано е с взаимоотношението с режисьора. Не всички филми са успешни, не всички са определящи – но за мен винаги има необходимост, има причина да съм направила филма“, казва тя за мотивацията, която ѝ дава връзката с режисьора.
