„Виждам“ чак от Париж какво става в България
Един в една посока, друг в друга, трети в трета…
И всеки от „теглещите каруцата“ е незаменим, всеки е прав, и всеки мрази другия…
Непоносимост! Чета „Франс инфо“, една от френските най-солидни медии.
Статия, придружена с видео, за България представя „...проекта-шоу на българските звезди Иван Христов и Андрей Арнаудов, който има за цел да попречи на най- бързото в света обезнаселяване, това в България, като подтикне нейните граждани да се върнат в страната…“.
Статията е по повод на излъчването на 30 май сутринта по водещата телевизия Франс-3 в предаването „Ние, европейците“ на репортаж за този проект.
Думите, характеризиращи България в статията, са стряскащи:
„…страната, с най-бързо изчезващото население в света“…
И още…
„Масирана емиграция, застаряващо население, намаляване на раждаемостта, България си подготвя едно твърде трудно бъдеще, селата са най-силно засегнати …“
Спирам.
Всъщност нужно ли е да продължавам.
Хубава е тази идея на Иван и Андрей. Да връщат българите в България…
Но на кого ли му пука? В страната, където винаги се връщаме в първоначалното си положение, където винаги е …същото. И където винаги плачат и „оправят“ другите страни, а за собствената нехаят. Така е било. Дали и така и ще бъде?
Дали винаги ще е …същото?
Френската статия завършва –
„България от 9 милиона в края на 1980 г. днес е към 7, при този ритъм се очаква до 50 години да стане 5 милиона…“
Спирам с четенето на френската преса. Пускам българската телевизия, прословутите сутрешни блокове, които ръководят моята страна.
И пак, о, същите лица, втръснали ми от 32 години…
Един насам, един натам, трети…
Да, винаги е същото.
Любов необяснима към …нищото.
И все пак – успех на Иван и Андрей!
Димо Райков, емигрант във Франция
