Храмът на Кибела-Богинята майка в Балчик е единственият открит и запазен елинистичен храм не само в България, но и на Балканите.
Той е уникална находка открита случайно при строеж през 2007 година. До момента е единственият открит храм на Великата богиня майка Кибела в източната част на Балканския полуостров.
Храмът е с площ 93,5 кв.м. и се отнася към интервала 280-260 г.пр.Хр.
В архитектурно отношение е ориентиран в посока север – юг. Изграден е от обработени каменни блокове, свързвани посредством оловни спойки. Масивният подиум, върху който е поставен, го е издигал над нивото на тогавашните улици и площади.
В храма са открити 27 изцяло или почти изцяло запазени надписа и няколко по-малки фрагмента. Всички текстове, с изключение на един, са на гръцки език.
Сред документите, намерени в храма, има списъци на жреци и служители на Кибела. Религиозното сдружение празнувало нейния култ на първо число от всеки месец. Основният празник на Кибела бил честван от полиса през месец тавреон. От надпис научаваме и за друг неин празник, в който участвали само жени. Те събирали цветя, организирали шествие и извършвали жертвоприношения.
Храмът бил разрушаван неколкократно. Опожарен е през 378 г. от готите. След този погром храмът не е възстановяван. През V или VI в. значителна част от сградата е разградена до нивото, на което е запазена до днес.
През 544-545 г. храмът е ударен от огромна морска вълна и го засипва земна маса, която се свлякла от североизток. Природното бедствие е запечатало плътно храма и подобно на древния Помпей го съхранило до наши дни.
Кибела е фригийска богиня, считана за Майката Земя. Почитали я в големи части на Мала Азия (около планината Ида, в Лидия, Витиния, Галатия), както и в Тракия. Тя олицетворявала силите на природата, покровителка е на планините, горите и зверовете. Богинята обединява в себе си двата пола. Статуите я изобразяват облечена в дълъг хитон и химатион, седнала на трон, с тимпан и жезъл в ръце, а в скута или до нея е легнал лъв.
