Марин Маринов е първият частен детектив у нас – основател на Българска асоциация на частните детективи.
[ad id=“225664″]
Преди това е работил в системата на МВР. Популярността му като един от най-добрите в бранша, нарасна след негови разкрития по издирването на изчезнали хора и тежки престъпления, свързани с промишлен шпионаж. Маринов едва не загуби живота си, след като бе прострелян при покушението на Иво Карамански. Детективът е известен още като рокер и голям патриот – активен член е на няколко патриотични неправителствени движения.
„Нямам никакво доверие в официалната статистика. Разбираемо е „битовите“ престъпления да са по-лесно и често пъти – по-бързо разкриваеми. Но по-голямо значение имат поръчковите убийства, като престъпления с широк отзвук и касаещи широк кръг от интереси. Там разкриваемоста е почти никаква. И там нещата не опират единствено до некомпетентност, а до срастване на престъпността с властта“, каза пред Дир.бг Детектив №1.
[ad id=“263680″]
– Г-н Маринов, вие сте признат за Детектив №1 в България и мнението ви тежи. Продължават публичните изказвания от най-високо ниво, в защита на официалната версия по случая с масовото убийство в Нови Искър. Вие, доколкото знам, не сте съгласен с нея. На какво се базират съмненията ви?
– Имам съмнения, да. Моята версия се гради на изнесената в медиите информация и някои разговори с хора, запознати със следствието. В началото информацията по случая беше доста разнопосочна и подвеждаща, както всички знаем. Моята версия се приближава до официалната на финала, но има някои съществени разлики с нея. Росен Ангелов е присъствал на разстрела на жертвите неволно, принудително и по-малко вероятно – в съучастие. Трудно ми е да определя дали при всички разстрели, но вероятността за това е по-голяма, отколкото той еднолично и в процес, да е извършил с посоченото оръжие едно от най-тежките в криминалната ни история, убийство.
Най-големи съмнения в официалната версия буди несъвместимостта между психологичния профил на педофил, с този на хладнокръвен масов убиец, с емоционална връзка с жена на средна възраст. После идват детайлите и по самото „самоубийство“, след които стигаме до нещо много важно в доказването на такова престъпление – доказан ли е мотивът! На фона на нереалното „убийство от страст“, твърдението „отказ от съучастие в квартирни кражби“, с последващо изтребване на цяло семейство, звучи направо нелепо.
[ad id=“225664″]
– Вие казвате и нещо по-смело в един ваш пост в социалната мрежа – че се чувствате унизен от финала на сагата в Нови Искър…
– Казах това след брифинга по случая. И да, изразих възмущението си не само от поднасянето на информацията, но и от някои от отговорите на разследващите. Като например как на журналистическия въпрос „Защо следовите кучета не са открили дирята на заподозрения от вилата до мястото, където се е „самоубил“?“, бе отговорено: „Ами, питайте ги тях!“ Да не говорим за наглите подхилвания на някой други запитвания, и за веселите отправки към някакъв „филм“ от рода „теория на конспирацията“. Това е обидно и за нас, хората които искаме да знаем отговорите като професионалисти, и за вас – журналистите. Защото за всички, които търсим истината, важи формулата „Подлагай всичко на съмнение!“ Естествено, на основателно съмнение.
В много случаи нещата не са така, както искат да ги виждаме и приемаме. И такива случаи имаме не малко. Ще спомена само за тези, с които съм имал персонален досег: случаят Съвестин – детето, което изчезна безследно посред бял ден. С неговия баща се опитвахме безуспешно да накараме службите да си свършат работата; случаят с малкия Пепи, за убийството на който бе обвинена неговата майка, въпреки че имаше данни, че друг е намесен. Припомням, че това беше случай, който за малко не свали правителството на Иван Костов!
Има и други случаи, които мога да спомена в тази връзка: като този за удавеното в река Искър дете-аутист Веселин. За него също имаше информация,че е отвлечено, но заключението беше „нещастен случай“.
Вижте, много са случаите!.. Моето лично мнение е, че в последните 25 години политическата „целесъобразност“ при разследването на престъпления с голям обществен резонанс, измества криминалистиката. Това е тъжната истина за мен.
[ad id=“263680″]
– Знаете ли каква е статистиката на разкриваемост на убийствата у нас, като нямам предвид битовите, при които официално отбелязват напредък, а другите – от по-голям мащаб?
– Нямам никакво доверие в официалната статистика. Разбираемо е „битовите“ престъпления да са по-лесно и често пъти – по-бързо разкриваеми. Но по-голямо значение имат поръчковите убийства, като престъпления с широк отзвук и касаещи широк кръг от интереси. Там разкриваемостта е почти никаква. И там нещата не опират единствено до некомпетентност, а до срастване на престъпността с властта. Това отдавна не е тайна за никого.
А в сферата на издирването, трагедията е голяма. Мисля, че това е едно от най-слабите звена в МВР. Практиките и правилата са остарели и има липса на талантливи кадри. Случаят с шесторното убийство по Нова година отново повдигна този проблем, но той някак си бе „заметен под килима“ на службите. Изобщо, видя се че пропастта между нас, редовите граждани и уж независимите органи на властта, е огромна. Тя се е подкопавала във времето от всеки такъв случай, за които говорим. Недоверието е повече от показателно, но никой не прави усилие да се справи ефективно с това положение. И то ще ни води към все по- сериозни проблеми.
– Как гледате на полицейските протести?
– Подкрепям ги, естествено. Пак казвам, че проблемите в системата не идват толкова от професионалното ръководство, колкото от политическото. Сега нещата са като при болшевишките служби – назначава се политкомисар, но за трагична разлика от тогава, днес той не е подчинен на професионалисти, а обратното – те са му подчинени. В това е и основната причина за липсата на вяра, на мотивация и желание за работа. Наред, разбира се, с ниските заплати и лошата техническа база и обезпечение.
– У нас се говори, че са тук някакви евронаблюдатели на съдебната ни система. Вие виждал ли сте такъв евронаблюдател, покрай вашата работа? Някой потърсил ли ви е за мнение?
– Не, никой не ме е търсил и едва ли ще се поинтересува. Цялата тази работа с „наблюдателите“, мисля че е пълна трагикомедия. Като тази с „панаира на суетата“ европредседателство. Отдавна нещата станаха бутаторни и фасадни. Никой не търси истината в дълбочина. Но напрежението се трупа и се надявам, че рано или късно, точно то ще изкорени този начин на правене на политика и ще поведе родината ни към по-достоен живот. Тук, в земята на нашите горди предци.
dir.bg
