Днес американците си избраха за президент Доналд Тръмп, защото Клинтан, според тях е статуквото, че на всичкото отгоре и жена. Минути по-късно финансовите пазари реагираха като след 11 септември, т.е. като след терористичен акт в огромни размери, а часове по-късно се оказа, че желаещите да видят как се емигрира в Канада граждани на САЩ са сринали миграционния сайт – виж:
Американците се готвят за емиграция. Канадският миграционен сайт се срина
В неделя ние българите гласуваме на втори тур за български президент. На първия води българският Тръмп – т.е. човекът, който иска преразглеждане на цивилизационния избор на българите и замяната му с евразийски. Така де, той бил натовски генерал, но искал приятелство с Русия. Само че Русия е агресор спрямо собствените си съседи и им отнема правото на избор със сила, или поне й се ще… Грузия, Украйна, Молдова, Чечня и т.н. Какво, ще се нареждаме в този списък ли? Или ще зарежем не дотам уредения Европейски път, за да тръгнем някъде, дето и път няма? Щото няма как да вървим едновременно на изток и запад, нито пък е възможно източният и западният в този момент да се пресекат (някъде в безкрайността дори успоредните прави се пресичат). А, да – и нали се сещате как Еврофондовете имат ужасното свойство да пресъхват колчем на власт е левицата в каквато и да е властова комбинация. Пък парите са само до 2020 г. и сушата ще удари не олигархията, а българските общини, т.е. всички ни. Амбициозната програма и цялата работа по проекти на Старозагорската например, ще се окажат безсмислени. И да, ние също ще тръгнем да емигрираме – за децата ни говоря, много по-бързо, по-радикално и без поглед назад, дори през рамо. И ще го заслужаваме, защото протестен вот не означава безперспективен вот. И защото ако ни се иска някому да бием дузпа, не бива да бъркаме това с автогол.
Мисли човече! Смяхме се на англичаните, които така се засилиха да наказват, че си спретнаха брекзита и сега се чудят как да го отложат, белким го избегнат. Сега се смеем на американците – в коментари, форуми и публикации. Над себе си едва ли ще ни стигнат силите да се смеем.
