Косово и двете страни от региона на Западните Балкани, които са част от НАТО, Албания и Хърватия, подписаха в неделя декларация за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността.
Без да посочват конкретни подробности, министрите на отбраната на трите държави обещаха да повишат оперативната съвместимост на армиите си през взаимни учения, обучение и образование. Те говориха и за обединение срещу хибридните заплахи и обединение по политики за евроатлантическата интеграция.
Сърбия прие това като заплаха за „регионалната стабилност“ и заплаха за „териториалната си цялост“. Косово отговори, че инициативата не трябва да се разглежда като заплаха за никого, а като обединение на трите страни срещу предизвикателства и заплахи.
Експерти по отбраната в Прищина и Белград не виждат това като стъпка от формиране на формален съюз като НАТО.
Какво обединява трите държави?
За Рамадан Илази, ръководител на Косовския център за изследвания за сигурността, значението на тази декларация се състои в това, че тя идва в момент, в която непредвидимостта в съществуването на отбранителните съюзи се е увеличила.
Той вижда в инициативата стъпка за заздравяването на алтернативи или стратегически партньорства, които да позволят на Косово да подобри отбраната си в момент, в който страната все още няма ясен път към членство в НАТО.
„Не съм оптимист, че този съюз означава създаването на официален блок на НАТО, а по-скоро група държави в Европа, които търсят решение и имат един и същ прочит на ситуацията с отрбаната в Източна Европа“, каза Илази пред Радио Свободна Европа.
Илази смята, че мироопазващата мисия на НАТО в Косово, КФОР, но също и самият Алианс, ще действат като чадър за това сътрудничество. Той не вярва, че Албания и Хърватия ще действат в разрез с интересите на НАТО в региона.
Служител на НАТО каза пред Радио Свободна Европа, че Албания и Хърватия последователно са допринасяли за регионалната стабилност, включително чрез КФОР.
Запитан за новата инициатива, служителят каза, че алиансът „е наясно с нея“, но че подписалите декларацията трябва да дадат пояснения.
„Въпреки че не е под формата на международно споразумение, инициативата, при политическа воля на страните може да доведе до „меки политически действия“, смята Вук Вуксанович, експерт по сигурността в базирания в Белград Център за политика за сигурност.
Пред Радио Свободна Европа той каза, че балканското сътрудничество отчасти е продиктувано от предупрежденията за възможно намаляване на „американския ангажимент към НАТО, ако европейците не инвестират повече в своята отбрана“.
Според Вуксанович в среда, в която НАТО не се оттегля, а по-скоро отслабва, „може да се случи така, че отделни държави да създадат неформални групи за сътрудничество“.
Косово, Албания и Хърватия посочиха, че инициативата може да бъде разширена и да обхване нови членове, въпреки че не споменаха имената на държавите.
Сърбия изказа предположение, че една от тези страни може да бъде България. Българското правителство не отговори на молбата на Радио Свободна Европа за коментар.
Дори и да бъдат добавени други държави, Илази не смята, че тази група се движи към създаването на военен съюз, който да работи според принципите на НАТО, като например колективната отбрана.
Защо Сърбия се противопоставя на инициативата?
Белград поиска обяснение от Тирана и Загреб относно намеренията на инициативата. В позицята на сръбското правителство се казва, че то „няма да допусне едностранни действия, които биха могли да застрашат нашата териториална цялост, сигурността на гражданите и мира в региона“.
Косовското министерство на външните работи и диаспората реагира, като съобщи, че това поведение на Сърбия представлява ново нарушение на Брюкселското споразумение, „което ясно постановява, че Сърбия няма да се намесва в международните отношения на Косово“.
Междувременно Хърватия каза, че е отминало времето, в което Загреб искаше от Белград разрешение да действа и с кого да си сътрудничи.
За Вуксанович Сърбия вероятно разглежда тази инициатива като „политическа провокация от страна на Загреб“.
Според него правителството в Белград може да използва това развитие, за да отклони вниманието от политическата ситуация в Сърбия и протестите, които се провеждат там от няколко месеца.
Илази казва, че острата реакция на Сърбия е просто следствие от участието на Хърватия, която през 90-те години на миналия век води война за независимост от бивша Югославия.
Той смята също, че тристранното сътрудничество е продиктувано от същата идея, че Русия упражнява зловредно влияние в региона и че автократичните режими на Западните балкани представляват заплаха за стабилността на полуострова. Подобни обвинения многократно са отправяни и от страна на косовските власти.
Според Илази Косово ще извлече голяма полза от опита на двете страни от НАТО, както и от различни обучения. Той остава скептичен по отношение на изпълнението на инициативата, като припомня ниското ниво на изпълнение на предишни споразумения между Прищина и Тирана.
