103-годишна философия: Всичко да е с доброто, от доброто по-хубаво няма…
„Нямам грехове, не си спомням за друг, освен, че като дете скрих едно боядисано яйце под престилчицата си и го изядох преди Великден“ – разказа 103-годишната Тодора Воева Арбалова. Баба Тони, както всички я наричат, е с ясно и звънко гласче и говори на типичния старозагорски диалект. „Бяйми, видяйми, прайми“ – думите, изречени от нея, звучат някак напевно, меко и те връщат носталгично в миналото на село .
От 13 години, след голямо счупване на крака в ябълката, Тодора е гражданка. Родена на 10 август 1912 в село Ястребово, в семейство с 3 деца, тя е най-малката сестра. Остава сирак на 3 годинки, защото баща ѝ е убит в Първата световна война. На 16 се омъжва в Арнаутито за Петър Арбалов. Ражда 3 деца, които умират много малки и това е един от най-ужасните периоди в живота ѝ. По-късни има дъщеря и син, когото също е погребала преди 10-ина години. Още една тежка загуба белязва дните ѝ – умира при катастрофа и внука ѝ само на 27.
Нейната светла звездичка е снаха ѝ Славка, при която баба Тони е намерила грижа и обич. Славка е на 70 и от 13 години е неотлъчно до свекърва си по 24 часа в денонощието. Двете се разбират добре, въпреки че столетничката е зодия Лъв и както може да се очаква, като котките никога не пада на гърба си, но това е било някога… в миналия век. Сега слуша, защото винаги е нахранена, чиста и живее в идеални условия. Славка разказа, че баба Тони яде всичко и никак не е капризна, не отказва нищо, което ѝ предложиш. Обича месото /особено печено пиле/, до леглото ѝ винаги са заредени бутилка минерална вода и Кола и не признава друг хляб освен белия на „Бакери“. И понеже дядо Петър е бил на времето чобанин, баба Тони е страстен почитател на курбана.
Не е пила никога лекарства за каквото и да било заболяване. Дълголетието, според Славка, се дължи на факта, че възрастната жена на година е изяждала по две тенекии с мед – една наесен, и една напролет.
100-годишнината са отбелязали подобаващо – целият род и голяма торта с фойерверки, от които рожденичката е била много впечатлена. Радостта ѝ е да види близките и най-вече децата.
Заварих баба Тодора доста притеснена. Очаквала е срещата ни с трепет. Единственият ѝ недостатък е, че чува тежко. Когато започна да разказва различни истории, очите ѝ се промениха, оживяха, усмивката се появи в тях. Радват я внуците и 6-те правнука, особено 6-годишната Тифани, с която каза, че танцуват. Тя играе около мен, а аз потропвам с краката, седнала на леглото – разказа с тънко гласче столетничката. А когато я запитах дали е обичала да танцува, сякаш напипах слабото ѝ място. Виждах как спомените ѝ преминават живи като на лента. И в следващите няколко минути тя беше неудържима. „Много играех ръченицата, ти знаеш ли какво е ръченица? – и без да чака да отговоря, продължи. – Бях прочута в нашето и в съседните села. Живеехме накрай селото, като заиграех от дома, не спирах до мегдана. Най-много танцувах на сватбата на сестриния ми син, тогаз ми беше много драго, не спрях цял ден.“
След тази тема духовете окончателно се успокоиха и баба Тони заговори съвсем спокойно, отпусна се и премина философски към благодарностите: „Да си отивам вечи, стига съм мъчила снаата. Много ме гледа, Господ здраве да ѝ дава, хубав човек. Разбираме се, слушаме се, ма аз знам, че в мълчанието е спасението. „Всичко да е с доброто, от доброто по-хубаво няма…“
Кротката и мила Славка ме изпрати с бонбон „Мерси“, махна хартията от един и го подаде на баба Тони…
