ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 79, 1990 г.
ПРАВО НА ОТГОВОР
КАКВО ГУБИМ КОГАТО ПЕЧЕЛИМ, ИЛИ ОТНОВО ЗА ГОРЕЩИЯ ЮНИ
В обширната статия на г-н Кънчев в бр. 57 на в. „Септември” се прави опит да се възрази на анализа, направен от мен, на причините за загубата на СДС в изборите. Колкото и да е странно, приятно съм изненадан както от факта, така и от опонента си, тъй като липсата на критика в известен смисъл ме е карало да се съмнявам често в правилността на умозаключенията си. Възползвам се от правото си на либерум арбитрум (свободно мнение). Някои, като г-н Кънчев, вероятно са се заблудили, смятайки ме за червен. Длъжен съм да изтъкна, че не се числя нито към червения, нито към синия цвят и едно от доказателствата е чистотата на стр. 19 от личния ми паспорт. Хората, споделяйки различните цветови гами, също могат да бъдат хора и да имат позиция. Не така мислите вие, разделяйки избирателните райони на сини и червени. Гласувалите с няколко процента повече за СДС в големите градове е самата истина. Но вие намеквате и друго, което прозира във вашата статия – хората от средните, малките градове и селата, понеже са гласували с различни по цвят бюлетини, предимно с червената, са второ качество хора. Тук мирише на дискриминация! Защото избиратели, българи, притежаващи здрав разум, има и в големите градове, и в малките села. От друга страна твърде свободно се борави с терминологията. Интерпретират се по един, меко казано, странен начин моите думи. След като съм писал, че хората са избрали от „двете злини по-малкото”, значи точно това съм имал предвид и не правя никакви асоциации. Продължавам да твърдя, че с малки изключения в Съюза на демократичните сили все още няма обаятелни и авторитетни лидери, което е една от главните причини да не спечели изборите. Според изследването на Дейвид Глас от института „Галъп” 55 на сто от избирателите поставят на първо място персоналните качества на кандидатите, докато на политическите им позиции отделят едва 26 на сто, а на партийната принадлежност само 9 на сто. Повече се е ценял характерът на кандидата (57 на сто) и далеч по-малко компетентността му (27 на сто). Вниманието към външния вид, усмивката, известността, чувството за хумор и личното обаяние е критерий, валиден с редки изключения и за нашите условия. „Малко бяха качествените хора в Съюза на демократичните сили по време на изборната кампания”, призна на 11 август Петко Симеонов на събрание с представители на клубовете за гласност и демокрация от страната. Особено недостойно бе поведението на някои лидери на СДС в първите часове и дни след изборите на 10 юни. Самонадеяни до самозабрава, те не искаха да чуят за евентуална загуба и първоначално не можеха да повярват в поражението. Вместо да приемат факта на поражението с чест и достойнство, те нададоха неистов вой за „чудовищни манипулации” и „ужасни фалшификации”, за страх, натиск и заплахи. Оказа се, че народът в когото досега се клеха, се оказа за тях недорасъл и неблагодарен. Но истинският политик задължително трябва да притежава висок морал и съвсем не съм убеден, че повечето от лидерите на опозицията го притежават. Сред тях има хора, аз ги наричам хората „нула”, които търсят своята реализация в завистта, омразата и отмъщението. Мисля, че ако те биха били способни да създадат нещо сами, то не биха търсили конфронтация. Убеден съм и в друго: политическата борба между партиите е същевременно борба за съществуване между техните елити и тази борба трябва да се води с козове, наречени доблест и достойнство, чест и нравственост, гражданска отговорност и тактичност. Не вървят картите с черепи, както всички се убедихме. Обикновено гладната точка зависи от мястото, на което стоиш, и изглежда това правило не е отминало и г-н Кънчев, смятайки за твърде деликатна материя нарушенията около изборите. Естествено никой не отрича нарушенията. Но на фона на признанията на всички чужди наблюдатели за свободния израз на народната воля е най-малко нелепо да се говорят подобни неща – очевидно не се нуждае от доказателство. Нещо повече, пратеникът на бонския в. „Генерал анцайгер” в София Томас Брей пише: „Българите, които изпитват национална гордост, не биха могли да им простят (на СДС), че цялата им предизборна борба е била финансирана със западна помощ.” Не мога да мисля като вас. Не можем да мислим еднакво. Когато всички мислят еднакво, значи никой за нищо не мисли. А така беше допреди по-малко от година. Изглежда вървим към нов болшевизъм. Да не приемаш разговорите на хората от улицата, да не понасяш анализи за загубите, да не търпиш критика в Народното събрание, не говори за нищо друго. Обикновено хората формират комплекса от възгледи веднъж в живота и след това се държат за тях като удавници. Смятам, че съм безпристрастен и съм готов да променя възгледите си за СДС и ги променям. В СДС има партия и движения като Социалдемократическата и Екогласност, които, ако бяха извън съюза, щяха да спечелят повече за себе си и за страната, както и личности като Йосиф Петров, Янко Янков, Румен Воденичаров и редица други, с точно око за преценка на сегашните реалности. Голяма част от членовете и симпатизантите гравитират около някои крайно десни сили. Съгласен съм и с мнението, че предизборната борба се водеше и от двете страни не съвсем коректно, което доведе до опустошаване душите на мнозина. Кой спечели и кой загуби, вече е трудно да се каже. Нужна е толерантност и поглед, при това взаимни в бъдещето. За мен е без значение дали България се управлява от БСП или от СДС. България е една –нейната жизненост е безпартийна.
Стефан КАЦАРОВ
Какво губим когато печелим, или отново за горещия юни
