Ще има 366 дни, вместо 365. Допълнителният ден, който се добавя през високосна година е 29 февруари.
Обиколката на планетата ни около Слънцето отнема малко повече от 365 дни, затова е необходимо прибавянето на цял ден в определена периодичност, пише Дарик. Правилото е от Григорианския календар, според който всички години, кратни на 4 са високосни, а изключение правят само тези, които са кратни на 100 и не са високосни.
Преди хиляди години е възникнала високосната година. Древните астрономи са забелязали, че Земята обикаля около Слънцето не точно за 365 дни, а за 365 дни и 6 часа. Терминът „високосна година“ за пръв път е бил въведен в Римската империя от Юлий Цезар. Годината с допълнително денонощие получила специално наименование – bix sexus, което в превод от латински означава „вторият шести”. Това допълнителното денонощие е било присъединено към най-късия месец – февруари, за да не се нарушава баланса на другите стандартни месеци.
Суеверните хора вярват, че през високосна година не бива да се правят много неща, като например да сключват брак. Смята се, че сключените през високосна година бракове не могат да бъдат щастливи – или ще се разпаднат бързо, или някой от двойката ще овдовее, или младоженците няма да се чувстват добре заедно и скоро ще започнат да си изневеряват. Разводът в такива години също не е препоръчителен, защото хората, които се развеждат във високосни години, трудно се задомяват повторно.
Старо поверие гласи, че бременните жени не бива да се подстригват във високосна година. Старите баби разправят, че ако това се случи, детето ще се роди слабоумно.
Смята се, че децата родени на 29 февруари, трябва да празнуват рождения си ден на 28 февруари или на 1 март.
През високосната година покосява хората и в такива години броят на смъртите се повишава. Има вярване, че природата се бунтува през високосните години. Суеверията гласят, че се случват повече природни бедствия.
Старите баби пък смятат, че през високосни години не бива да променяме нищо. Смята се още, че промените през високосната година са пагубни и безперспективни. Според поверието не е желателно да си смените работата, жилището или дори цвета на косата през такава година. Какво остава пък за развод или смяна партньор. Затова не бива да се започва нищо ново през високосна година – нов бизнес, ремонт, нов автомобил.
Също така не бива да споделяме плановете си за бъдещето, тъй като няма да имаме късмет.
Във високосна година не бива да се берат гъби, защото веднъж на четири години мицелът се изражда, от което гъбите могат да станат отровни и да попият химични елементи, злоба, проклятия и гняв, излъчен при вещерски обреди.
Всички тези суеверия обаче не са доказани научно, нито пък са подкрепени от статистиката, но ако все пак сте силно суеверни и искате да се застраховате, старите баби имат и друго поверие, което гласи, че преди да вземете важно решение, трябва да застанете по залез слънце с лице на запад и кажете на глас: „Високосна година, остави за себе си лошото, а за мен – само добро”.
Смята се, че е на късмет да ни окъпе първият дъжд във високосната година. Дебелият сняг пък значи добра реколта. Годината ще е добра за всички, които се разделят със старите си страхове.
В миналото се е вярвало, че високосната година носи лош късмет и че начинът да се предпазим от него, е да носим сребро. Поверието за среброто е старо. Още в Древен Китай смятат, че благородният метал пази от лош късмет. Да се зашива сребърна паричка на дрехите на новородено, а зрелите хора да носят сребърен накит за късмет.
През високосните години трябва да носим сребърни накити.
