Мислех в коментара си да пиша за ракетните удари в Сирия, но „Ведомости“ в публикацията си „За Москва ударите на САЩ по Сирия са силно унижение!“ – казаха без да искат всичко, цитирайки военния анализатор Михаил Барабанов: „Това нагледно демонстрира колко е несигурно руското присъствие в Сирия, където Москва може да действа, само докато САЩ й позволяват това. Русия фактически предварително се отказа да брани своя сирийски съюзник“.
На всичкото отгоре руснаците бяха предупредени да изтеглят частите си, за да не понесат човешки загуби. Ударът беше прецизен, без разрушения на инфраструктура и човешки жертви, без да бъде прихваната и свалена нито една от 105-те ракети. Т.е. – дипломатически, а не военен ход, адресиран пряко към Русия. Следствието – спад на напрежението и шанс за сядане на масата на преговорите, осигурено от демонстрираното абсолютно техническо превъзходство.
По-обезпокоително е невротичното и лишено от логика, поне на пръв поглед, поведение на българския президент. Каквото и да се случва с този човек, поне президентската администрация би трябвало да се постарае да ограничи самоубийствения му инстинкт за политическа автоагресия.
И не – не ми пука за политическата кариера на Румен Радев, но ми пука за имиджа на президентската институция на България.
Ясно е, че Радев не можа да преглътне външнополитическия си провал – всичките му функции, дори представителните, бяха недвусмислено иззети от премиера не само при встъпването ни в европредседателството, но и преди това. Това обаче, би могло да го определи просто като слаб президент на Европейска държава. Не е чудо невиждано.
Опитът да коригира незначителния си външнополитически авторитет с търсене на път на изток – към Русия в най-неподходящия момент за посещение, вече го прави вредният президент на Европейска държава. И то на държавата, председателстваща Европа в момента.
Дали не го разбира, или безсилието е затулило здравия разум?
[ad id=“225664″]
Дали няма друг изход, човекът – примерно, принуден „да изплати“ политически дълг? Дали Руският патриарх, потропвайки по масата при посещението си у нас, му го е разяснил, или някой друг след унижението на Русия в Сирия, му е подсказал този „изход“ към пътя за никъде, но единствено възможен за него? Нямам представа.
И все едно! Става въпрос за президента на България и за действията му, унижаващи не само него, а и България. Ако сам не може да се измъкне от капана, или трябва да му се помогне, или ако е невъзможно, трябва да се направи необходимото, за да се попречи на възможността на който и да е политик, на какъвто и да е пост, да влачи страната ни в посока Никарагуа, Венецуела, Тувалу и Науру (това са единствените, признали Южна Осетия и Абхазия) и Беларус, Киргизстан, Афганистан, Северна Корея, Никарагуа, Венецуела, Куба, Сирия (призналите Крим за руски).
България е Европейска страна и въпреки „пета колона“, икономически обвързаности и кагебейски зависимости, според всички проучвания и по силата на елементарния здрав разум, иска да остане ЕВРОПЕЙСКА.
Румен Радев сам ще трябва да отговори на въпроса какъв иска, или може да бъде той!
