Община Попово е разположена в североизточната част на Република България. Общата територия на общината е 833,398 кв. м, като граничи с общините Търговище, Антоново, Стражица, Бяла, Две могили, Опака, Цар Калоян, Разград и Лозница. В административно–териториалните граници на община Попово са включени 35 населени места, от тях 34 села и само административният център Попово е град. ЗАРАТА ви припомня някои позабравени или пък непознати факти свързани с общината.
1. Според предание, градът е основан от свещеник, който се заселил с многобройната си челяд край реката, на поляна, оградена отвсякъде с вековни гори. С много труд, изкоренявайки дърветата, той създавал нива след нива. Така, според легендата, се появило Попкьой (Попово село). В действителност, за първи път името на селището се споменава в османски данъчен регистър от 1555 г. като Поп Алагьоз, което означава “пъстроок поп”. Попово е обявено за град през 1883 г. На 10 юни, с княжески указ, селото с преименува на „градец Попово“.
2. Първата пиеса, изиграна след Освобождението, в Попово е „Стоян Войвода“, подготвена от читалищната театрална трупа през 1882 г.
3. За пръв път званието почетен гражданин за приноси в развитието на Попово като град е присъдено през 1926 г.
4. В село Светлен се поддържа етнографска къща музей, посветена на материалната и духовната култура на беломорските българи. Разполага с богата експозиция от автентични носии, носени от т. нар. „беломорци“ и предмети на бита на бежанците от Беломорска Тракия. Носиите са послужили в близкото минало като оригинален реквизит, използван при създаването на филма „Капитан Петко войвода“ и др.
7 факта за община Опака, които не знаем
5. Сградата на Исторически музей в Попово е построена от ученик на Кольо Фичето.
6. Камерата на големия български кинооператор Димо Коларов се съхранява от музея в родният му град Попово.
7. Село Курт Алан (Вълча поляна) – дн.Иванча, носи името на последното дете, родено в селото преди преименуването му — Иван Милев, загинал като войник по време на Първата световна война през 1916 г.
