На 8 януари Казанлък отбелязва 143-та годишнина от своето освобождение, сбъднатата вековна мечта на казанлъчани за Свобода.
Анна Кожухарова, Директор на Общинска библиотека „Искра“:
Всяка година в Девическия манастир“Въведение Богородично“ прекланяме глава пред подвига на всички онези знайни и незнайни герои, без които нямаше да се наричаме днес Българи!
Два пъти в теглила и мъки, надежда и радост Казанлък е освобождаван.
През лятото на 1877 година, на 17 юли, предният отряд на ген. Гурко овладява града. С неописуема радост жителите на града посрещат руските воини и българските опълченци, които идват с развято знаме и пеейки песента „Шуми Марица!“. „Не вярвам да е имало в света посрещане по-мило и по-искрено. То бяха прегръдки и целувки безкрай.Хората просто плачеха от радост. Изгорелите от слънце и потънали в пот и прах войници бяха обсипани с цветя“- пише в спомените си видния общественик Константин Бозвелиев.Казанлъшкото население предоставя на своите освободители храна, фураж, дрехи и обувки. За ранените войници в Девическия манастир,със средства на града, е разкрита болница, ръководена от опълченеца д-р Мирков.
Но казанлъшката свобода трае само две седмици. Отрядът на ген. Гурко се отправя за неравен бой с армията на Сюлейман паша в Стара Загора, която много скоро ще напише в своята история с кървави букви факта за опожаряването си. Българското опълчение се завръща в Казанлък и се установява в Девическия манастир. В града прииждат бежанци, които разказват за ужасите, башибозуци на талази започват да заливат града. Розовата долина се превръща в долина на страдание и плач, а хората панически бягат. Хиляди оставят родните си домове, имоти, за да се спасят от турските ятагани и бягат към Шипка, Трявна, Габрово, Дряново, Търново. Това страшно време е останало в съзнанието на казанлъчани с името „Бегът“.Казанлък е подложен на варварски разрушение и ограбване. Изгорени са къщи и църкви, избити са малкото останали българи.Подпалена е Куленската църква и чаршията. В двора на храма „Св. Пророк Илия“ жестоко са съсечени над 200 невинни деца, жени и старци. В двора на Девическия манастир са изклани над 300 деца, жени,старци и ранени руски войници. Той е превърнат и в сборно място за стотиците девойки-робини и малки момчета- робчета.Манастирската черква е опожарена със слама, а очите на светците от иконите са избодени с щикове и ножове. Сюлеймановите орди избиват в Казанлък общо над 1100 българи, като от 4260 български къщи оцеляват 680 според някои сведения.Казанлък има своя Батак.Казанлък има съдбата на Батак.
Настъпването на новата 1878 година носи нови надежди, руските войски бележат нови успехи, очаква се края на Освободителната война.След като е обкръжена от отрядите на генералите Скобелев и Святополк Мирски, атакувана и разбита, турската армия на Вейсел паша капитулира при Шейново.
На 8 януари войните от полковете Коломенски и Шуйски, под командването на ген. Шнитников, навлизат в пустия и заледен Казанлък. Казанлък дочакал своя български ден./Установява се българско управление. Съставен е първият български общински съвет. Избран е първият български кмет- Добри Ганчов Кехайов. /Градът започва да се връща към нормалния си ритъм на живот.почистват се и ремонтират домовете, заработват занаятчийските работилници, въздигат се дюкяните по чершията.
На 12 януари в Ханджиевата къща отсяда главнокомадващият руската армия на Балканите княз Николай Николаевич.Главната квартира на руската армия се установява в Казанлък до 24 януари.
На 19 януари в Папазовата къща се водят първите мирни преговори, от руска страна се излага първия вариант на мирен договор, който в последствие ще послужи за основа на Санстефанския мирен договор.“България да се включи в границите обусловени от българския елемент. Страната да бъде самостоятелно княжество, плащащо данък, с народно правителство и местно опълчение.Да не се допуска присъствие на османски войски на нейна територия.“
в Казанлък започват преговорите за освобождение между Русия и Османската империя. Участие в тях вземат главнокомандващият руската армия, великият княз Николай Николаевич , министърът на външните работи и велик везир Сервер паша и пазителят на държавния печат на империята Намик паша, които се срещат в оцелялата и до днес Папазова къща. След няколкочасов разговор, в прав текст великият княз заявява: „Господа, побързайте да уведомите султан Абдул Хамид, за да не се налага аз лично да го правя начело на армията в Цариград. И му кажете, че връщане назад няма – България ще бъде свободна!“Вече 143 години десетките места в Казанлък и Казанлъшкия край , свързани с историята му на освобождаването от османско иго, връщат паметта на поколенията към дните на чутовния подвиг на хиляди руски войни, казаци, румънци, фини, украинци, белоруси, осетинци и български опълченци. И всяка година човешката ни съвест е изложена на изпит, дали помним, дали достатъчно почитаме този подвиг. Подвиг,който ни спомня миналото, без което нямаше да има бъдеще.Всяка година в Девическия манастир прекланяме глава пред подвига и на онези над 190 души, родени или живеели в Казанлъшкия край, които се вливат в състава на българското Опълчение по време на Руско-турската Освободителна война (1877г. – 1878г.) . Прекланяме глава и пред мирните жители на родния град, които с кръвта си осветиха това освобождение.
Поклон пред светлата памет на падналите по бойните полета, искрена признателност и вечна слава! Да живее България! Да живее свободен и развиващ се Казанлък!
