Страстна седмица (наречена още Седмицата на страданията) е последната седмица от живота на Иисус Христос. Започва с тържественото влизане на Иисус Христос в Йерусалим и завършва с неговото възкресение (Великден). Всеки ден от тази седмица се нарича велик. Тази седмица завършва с Великден.
Смята се, че по време на страстната седмица, когато свещите ни не угасват, душите на нашите близки се ориентират по пламъка, за да слязат при нас за 40 дни, защото това е време, когато вратата между нашия и техния свят е отворена.
По време на Страстната седмица постите навлизат в своя най-строг период. Консумират се предимно плодове, чай, хляб и вода, като църковните канони повеляват последните три дни да се изкарат само на хляб и вода.
Богослужението през Страстната седмица
Великопостните служби през делничните дни на Великия пост са характерни със своето покайно пеене. Царските двери остават затворени, като символ за отделянето на човека от Царството Божие. Църковното облачение е тъмно, обикновено в лилаво цвета на покаянието.
През делничните дни не се извършва Божествена литургия, но за да могат вярващите да се подкрепят в своето подвижническо усилие на поста, чрез приемане на Св. Причастие, се извършва Литургия на преждеосвещените Дарове. Тази служба е много древна, споменава са в каноните от VII в., но е създадена по-рано. По традиция за неин създател се счита св. Григорий Двоеслов, папа Римски (VI в.).
Литургията се състои от тържествена великопостна вечерня, към която е добавено пренасяне на св. Дарове в олтара и причастяване, но самото освещаване на Даровете не се извършва. Това става по време на Литургията предишната неделя. Затова и службата се казва Преждеосвещена литургия, т.е. на предварително осветените Дарове. Тази служба се извършва в сряда и петък или поне в един от тези дни.
През първите три дни на Страстната седмица Църквата припомня последното пребиваване на Господа в Йерусалим. В тези дни богослужението е твърде наситено: извършват се полунощница, утреня, часове с четене на Евангелието и Литургия на преждеосвещените Дарове. По време на часовете се изчитат четирите Евангелия до Евангелието по Йоана гл. 13, 30 стих. На места четенето им започва още от петата или шестата седмица на Великия пост.
В народната представа природата се възражда за нов живот. С тази седмица приключва най-строгият пост – великденският, като Великата събота е единствената събота в календара по време на пости, в която е забранено олиото и виното.
Първите 3 дни (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер – прави се за здраве.
На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се великденските яйца.
На Велики петък (наричан още Разпети петък) в Западна България се украсяват боядисаните яйца с различни мотиви. Ходи се на църква и се минава под масата 3 пъти за здраве.
На Велика събота обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове.
От Лазаровден до Томина неделя (Неделя след Великден) не се ходи на гробища и не се прави помен за починалите.
