Зевс към хората: „Защото аз не съм нищо друго, синове мои, освен, порядъка на безкрайността” (Морис Дрюан)
Велик ден!
Възкресение Христово!
Началото, обаче, беше
въплъщение Христово!
Йехова своя син изпрати на Земята
чрез него хората да изучава.
Изкусени бяха вече от змията.
Пороците им трябваше да опрощава.
Край него апостоли 12 се въртяха.
Словото му вдъхновено те следяха.
Но нагоре към Голгота влачеше си кръста сам.
Апостол никакъв не виждаше се там.
Единствен Киринееца непосветен
Рамо му подаде по пътя към величието
И той на кръста се качи
греха човешки за да опрости.
По директен беше Зевс.
Той царство божие умело управляваше.
И хората отгоре наблюдаваше.
Но често и на смъртен се преправяше.
Прометей божествения огън на хората даде
Зевс побесня и на скала го прикова.
Ужасни мъки изтърпя, но човекът не предаде.
А после богът до себе си го призова.
Любовта на Зевс кипеше в кръвта
спрямо богини и човешки девици.
И примеси се кръвта на плътта
на богове и човеци.
С греха на хората се забавляваше.
И даже се замисли:
„Къде е по добре?
Тук горе или долу там.”
И какво излиза в същност.
Богове и хора с дързост
от векове се мъчат да решат
смисъла на живота си да уточнят.
Антон Кавалджиев
