Истината, която никой не казва е, че местната власт в която и да е българска община няма инструменти да работи за привличане на инвеститори
– Г-н Тодоров, нека поговорим за перспективата в Стара Загора да влязат сериозни инвеститори. ЗАРАТА публикува статия-анализ на инвеститорския интерес към Пловдив и отсъствието на такъв към Стара Загора. Как работи местната власт за да се промени това?
– Истината, която никой не казва е, че местната власт в която и да е българска община няма инструменти да работи за привличане на инвеститори. Не може да се разчита само на личен контакт, едва ли не на симпатия от страна на инвеститора. Въпреки това в Стара Загора предстои да влезе „Magna International“ със завод за производство на части за автомобилната индустрия. Ще бъдат разкрити много работни места, ще бъде изградено едно добро ново производство. При това „Magna“ не е обичайният инвестор, разкриващ работни места за неквалифицирани хора с ниско заплащане. Нужни са им инженери, квалифицирани хора, т.е. добре платени. Полезен за развитието на общината ни инвеститор.
Нека се върнем към сравнението между Пловдив и Стара Загора. В случая има неразбиране. Не става въпрос за община Пловдив, която обхваща само града, а става въпрос за инвеститори, влизащи в съседните на Пловдив малки общини. Те са предпочетени от инвеститорите, естествено на пазарен принцип. Т.е. инвеститорът изчислява в кои общини има по-голяма безработица и в същото време налични кадри за неговия бизнес, къде заплатите са по-ниски, къде цените на площите и базите са по-ниски, къде я има вече изградена нужната пътна и производствена инфраструктура. Очевидно в онзи регион ги има печелившите за инвеститорите фактори.
Правилният въпрос е защо община Стара Загора, много други общини, да не говорим за тези в Северозападна България, не могат да излязат адекватно на инвеститорския пазар и да спечелят на него. За Стара Загора веднага мога да отговоря – безработицата при нас граничи с нормалната, т.е. твърде ниска е, средната работна заплата е висока, цените на площите не са сред ниските…
Кметът по презумпция е виновен за всичко в очите на хората от региона, но те не знаят, че на практика българският кмет и изобщо местната власт, просто нямат правомощията да излязат на този пазар. Ние нямаме по закон правото да предложим на един инвеститор примерно 2% по-ниски данъци, ако ни предпочете. Нямаме право като в Словения, да речем, да му предложим безплатни общински терени. Единственото, което аз мога да предложа е общински терен и да се обърна към Общински съвет с предложение да не се увлича при исканата за него цена. Инвеститорът няма да дойде, защото ни е приятел, а когато има полза. За да има инвестиции в държавата и регионите, трябва да има гъвкавост. За да дойде BMW в България, не говоря за Стара Загора, държавата трябва да каже предлагаме ви това и това – безплатен терен, данъчни облегчения… И държавата ще спечели не от преките постъпления от данъци, а от осигурените високоплатени работни места. Същото се отнася за общините, но държавата трябва да им даде тази възможност.
Примерно част от Данък печалба да влиза в конкретната община, за да може общината да предложи на инвестора намаляване на данъка. И инвесторът да каже: „Ама защо да ходя в София като примерно Монтана ми е по-близо, по-евтино е там да си правя бизнеса. Сещам се за Монтана, защото тази община замира, а кметът им работи явно добре човекът. За 4-5-ти път го преизбират. От друга партия е, но ми е симпатичен – прави всичко, което зависи от него. Женският им отбор по баскетбол стана шампион на България, футболният им отбор се представя добре… , но Монтана запада и се обезлюдява. Какво е виновен кметът за това? Да не би да е некадърен? Просто не притежава никакви инструменти, позволяващи му да излезе на икономическия пазар.
И този проблем стои отдавна, законодателят не го решава. Ще инициирам поредна среща с народните представители, ще поставим проблема пред Асоциацията на общините (не че не се знае прекрасно там), за да се тръгне все от някъде към законодателна инициатива за промяна на закона. Дали ще стане в обозримо бъдеще като вече десетилетия не става?
Че аз вече няколко пъти поставям въпроса дори за камерите по места (несравнимо по-дребен, но важен за сигурността на гражданите проблем) и решение не е намерено. Аз нямам право да санкционирам нарушителите. Законът не ми разрешава. Да изразходвам куп пари за камери и нищо да не последва, ще е още по-зле. С право ще питат гражданите къде отидоха общинските средства като няма промяна, г-н кмете? И какво ще им отговоря: „Ами, вижте сега. Всъщност законът не ми дава да санкционирам нарушителите и само мога да ги гледам на тези камери. Абсурдно е.
При тази законова рамка разликата между шестте големи града и всички останали ще се увеличава все повече. Ще се обезлюдяват цели региони. От големите радове младите хора ще вървят към София основно и по-малко към втория по големина Пловдив. Дисбалансът в страната ще расте. От България пък младите хора ще тръгват към по-добре платената работа и по-добрата перспектива навън, защото самата ни държава е неконкурентна на инвеститорския пазар. Това е фундаментален проблем и трябва да се реши максимално бързо чрез промяна на законодателството. Дано не стане като Закона за публично-частното партньорство, който също с Вас сме обсъждали не веднъж още преди години и който все още не работи.
Що се отнася до Стара Загора – пред нас има добра перспектива. Стара Загора има шанс и възможност за развитие и местната власт работи за това. Дали държавата ще направи тези шансове и възможности по-големи, за съжаление не зависи от кмет и местна власт.
– Строителството в Стара Загора – за едни позитивен процес, превръщащ града в модерно и удобно място за живеене, за други досадно неудобство, което продължава твърде дълго… какво ще кажете и на едните, и на другите?
– Че са прави. Понякога наистина има забавяне в сроковете при фирмата изпълнител. На мен като гражданин също би ми било досадно всеки ден да се изправям пред неудобството на разбитите улици в квартала си месеци наред- прах, кал, автомобилите се чудят откъде да преминат… Колкото и да знаят, че е за хубаво, нормално е хората да са настръхнали.
Всъщност, в кв. „Самара 3“, където в момента се извършва най-мащабното обновяване, аз също ходя почти всеки ден и ситуацията ми е ясна. До края на юни всичко трябва да бъде окончателно завършено, улиците – асфалтирани, тротоари и бордюри, подходи към жилищните блокове. Постепенно след това ще бъдат направени и облагородени междублоковите пространства, които са доста големи и ще станат много красиви места за отдих на деца и възрастни. Нужни са страшно много пари. Всички се радват там на новата детска площадка, мини парка, игрището.
– Какво предстои през лятото?
– През това лято предстои подмяна на сградни отклонения, водопроводи и на други места в града. По улица „Отец Пасий“ – тя е доста голяма, по източната част на ул. „Генерал Гурко“ трябва да се работи, по бул. „Руски“, в кв. „Три чучура-север“ трябва да се направи сега подмяната на водопроводи и сградни отклонения, за да можем догодина да асфалтираме, по кръговото край „Билла“ ще работим поне до края на юли… За съжаление старозагорци трябва още да почакат края на ремонта на плувния басейн до ГПЧЕ „Ромен Ролан“. Много бавно и трудно стават нещата там. Укрепват се греда по греда. Под строг контрол на конструктура се извършва всяко действие, защото е много важно всичко да е сигурно и добре направено. Миналата седмица върнахме бетона на строителя – якостта не беше достатъчна… Вярно, има случаи фирмите, с които работим, да не правят най-доброто, но се стремим да ги контролираме максимално. Сега за 42 жилищни блока са обявени обществени поръчки за саниране. Подписахме първите договори. С други думи това лято ще работят активно всички старозагорски фирми от бранша. Ще работят и външни фирми, защото местните са недостатъчно, за да се изпълнят всички тези ремонти. Още повече, че според правилата една фирма може да участва и да спечели само една позиция. Ще бъде ремонтирана детска ясла, номер 8. Ще се правят доста ремонти и по селата. Задължително трябва да направим пътната отсечка Михайлово-Ловец. Целият участък е разделен на три етапа. Ремонтът ще струва над 4 млн. лв. Тази година ще успеем само с първата отсечка. След 3 години ще има съвсем нов път. Хората там недоволстваха, но няма кой да ни помогне за този път. Общината сама търси и отделя средства.
Знаете, казармите ни ги върна държавата, но за да приключим работата там и новият парк да си стане проектните 130 дка с нови зелени площи, са нужни пари – поискали сме 5 млн. лв. за тази цел от държавата. За проекта сме обявили конкурс и се надявам скоро да има резултат от него. Работим активно със сдружението „За парк Бедечка“. Те доведоха своя юрист, ние сме им предложили ред решения, отворени сме и по тази тема. Опитваме се да отговаряме на очакванията на гражданите.
Не винаги е лесно, не винаги се справяме по най-добрия начин, но се опитваме. Много е трудно днес да намериш подходящите кадри. Не винаги на всеки пост стои подходящият човек. Дори Общината има проблем с намирането на добри специалисти, при това заплатите вече са добри. Нужни са ни млади, квалифицирани, мотивирани хора.
Частният бизнес също го има този проблем, на всички нива в обществото ни в момента проблемът стои. Все още и манталитетът, културата на поведение към клиента било в институция, било в магазин или фирма, не са на ниво. Следя, разбира се сигналите и оплакванията в нета. Виждам и качените около Великден снимки на буклуци около иначе празните контейнери, но в случая не можем да обвиняваме само фирмата за почистване. За тези неща сами сме си виновни. Представяте ли си в Страсбург примерно, в Париж или Скандинавието някой да си изхвърли буклука в зелени площи, в паркови площи както се случва тук, изобщо извън мястото, което е определено? За онези хора подобно нещо е немислимо. А тук стотици килограми само слънчоглед се измитат всеки ден от Аязмото и другите паркове – въпрос на култура и манталитет е наистина. Би било безумие да тръгне инспекторатът на проверки след полунощ кой чопли семки в парковете. Не е времето преди 1989 г., Всеки днес трябва лично да поеме отговорността си как живее, как постъпва, а не да бъде проверяван, варден, принуждаван. Промяната, ако наистина е такава, трябва да тръгва от конкретната личност. Промяната започва от промяната в огледалото.
Кметът няма как да е домакинката на града. В съвременния град, в съвременното общество, домакинка няма – сам трябва да почистиш след себе си и сам да си свършиш работата. Не бягам от отговорност и поемам отговорност за онова, което Общината трябва да свърши, но гражданско общество можем да имаме само при съответното съзнание.
– Стара Загора наистина се промени и променя за добро. Може би затова растат критериите на гражданите?
– Да, Стара Загора се развива в добра посока.
Аз нямам проблем да призная грешка, да понеса критика и се опитвам да бъда по-добър. И на мен ми се иска да съм вълшебник, но не вярвам, че има вълшебници. Налага се с много усилия да работим.
Налага се да водим битки, дори да оказваме натиск – тази година сме издействали да влязат в Стара Загора допълнително 14 млн. лв. – 5 млн. лв. за нов парк, 2 млн. лв. от МРРБ за „Три чучура-север“, сега искаме от ПУДОС още 2 млн. лв. за канализацията, 5 млн. лв за „Самара 3“. Случват се хубави неща в Стара Загора всяка година, но само с общинския бюджет няма как да стане – парите там са нищожни. Представяте ли си как бихме имали изцяло нов автобусен и тролейбусен парк и най-модерната телематика в България само с общински средства? И София още не е подновила изцяло градския си транспорт дори и след закупуването на последните 100 и няколко автобуса.
За велоалеите какво ли не се изговори – ами ето, ползват се по предназначение. Е, няма по няколко платна на тротоара – за велоалеи, майки с колички, пешеходци. Ами тесни са ни улиците и тротоарите, но това е реалността. Не е въпрос на проектантско или кметско решение. Велоалея на платното при нашите условия е абсурд – всеки ден има убити.
Когато изляза от този мандат искам да виждам конкретно извършените от мен неща. Това е моя роден град, обичам го, израстнал съм в него, приятелите ми са тук. Искам да върви напред. Знам какво искам да постигна, знам как да го постигна. За мен са важни резултатите. Ясно е, че не може всички да ме харесват. На едни може да съм несимпатичен, други с нещо да дразня, на трети да не им харесва точно това, което върша…
Това не ме притеснява, би ме притеснило ако не оставя след себе си нещо добро.
