От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
№ 552
[ad id=“225664″]
Любомир Вишегонов (1913, София – 1995, Ню Йорк) завършва Музикалната академия в София и през 1936 г. заминава за Прага, където пее в Пражката опера и се утвърждава като първи бас. През 1939 г. е поканен за първи бас в Цюрихската опера, с което започват гастролите на Вишегонов в цяла Европа. Швейцарската музикална критика определя българина като “най-бележитият Вагнеров бас на Европа”. През 1949 г. е поканен да пее с договор от “Метрополитън опера”, с което става първият наш сънародник, стъпил на престижната нюйоркска сцена като редовен член. В Ню Йорк работи с най-изтъкнатите диригенти и певци на своето време. Едни от най-впечатляващите негови партии са на отец Гуардиано от “Силата на съдбата” и на Борис от “Борис Годунов”. За партиите му на Мефистофел от “Фауст” критиката го възхвалява до степен, в която го обявява за най-добрият изпълнител на тази роля. През 1953 г. Вишегонов се оттегля от оперната сцена, започва да се занимава с импресарска дейност и малко по-късно става директор на Националната концертна корпорация на САЩ.
