От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
№ 561
[ad id=“225664″]
Акад. Любомир Чакалов (16.02.1886, Самоков – 11.09.1963, София) е известен български математик. През 1925 г. получава докторска степен по математика от университета в Неапол и още същата година става академик. Изследванията му върху квадрируемите лунички разширяват резултатите на Ландау и насочват големия руски математик Чеботарьов към пълното решение на проблема на Клаузен от 1840 г. Чакалов изследва интегралното представяне и приложение на Нютоновите части, открива и описва основни свойства и рекурентни връзки на техните Пеанови ядра, които значително по-късно американският математик Шоенберг преоткрива и нарича В-сплайни. Те стават основата на изграждащата се през 60-те години на ХХ в. теория на сплайн-функциите. Това е едно от най-значимите развития на приложния анализ през втората половина на ХХ в. Чакалов пръв дава интегралното представяне на В-сплайните. Българинът намира и точните граници на подинтервала, в който лежи неопределена точка при теоремата на Рол, когато разглежданата функция е полином от произволна фиксирана степен. С това той напълно решава известната задача на Помпею и резултатът му донася широка международна известност. Методът, приложен от нашия математик и доразвит по-късно от Фавар, остава в литературата като метод на Чакалов-Фавар.
[ad id=“263680″]
