Преподобни Герасим, родом от Ливия, от млади години се посветил на служение Богу и като оставил света, се оттеглил в Тиваидската пустиня. След като проживял там много години, той посетил Йерусалим и най-после се заселил близо до р. Йордан. Около него се събрали много подвижници и по такъв начин се създала голяма обител.
[ad id=“225664″]
В това време (V век) Евтихиевата ерес смущавала Църквата. Мнозина отхвърляли определението на Халкидонския събор (451 г.) и се присъединявали към лъжеучението.
За разпространението на ереста силно съдействувал един монах, човек умен и хитър, на име Теодосий. Като дошъл в Йерусалим, той обърнал към лъжеучението царица Евдокия, съпруга на Теодосий Млади, и чрез своите хитрини възбудил цялото духовенство против йерусалимския патриарх Ювеналий, който бил свален, и хитрият Теодосий заел неговото място.
[ad id=“236993″]
Неговото пакостно красноречие увлякло за известно време и Герасима. Но Герасим не останал дълго време в това заблуждение. Той се обърнал за съвет към преподобни Евтимий Велики. Отхвърлил ереста и, каейки се за временното си заблуждение, започнал да служи Богу с още по-голямо усърдие.
Пет дни през седмицата братята прекарвали в усамотение, всеки в своята килия, отдадени на труд и молитва и не вкусвали нищо, освен малко хляб, фурми и вода. В събота всички се събирали в църква за отслужване на божествена литургия и за причащаване със светите Тайни, след това обядвали на обща трапеза. В неделя след литургията всеки пак се връщал в своята килия, като взимал със себе си храна за всичкото време и финикови клончета – да плете кошници. С продажбата на тия кошници се издържал манастирът. Но сами братята нямали никаква собственост, освен една дреха, рогозка, на коята спели, и стомна за вода.
[ad id=“236999″]
През светата Четиридесетница преподобни Герасим обикновено оставял манастира, за да може в усамотение напълно да се предаде на духовен живот. Той се оттеглял в пустинята само с един ученик.
Веднъж, когато прекарвал в пустинята, чудесно видение му възвестило за смъртта на преподобни Евтимий.
[ad id=“237001″]
Разказват, че св. Герасим със своята светост привличал към себе си в пустинята и дивите зверове. Веднъж срещнал ранен лъв, превързал му раната и оттогава навсякъде лъвът вървял подир него и му служил като домашно животно. А когато преподобният умрял, лъвът дълго време тъгувал и най-после умрял на гроба му.
Преподобни Герасим починал в дълбока старост в 475 година.
––––––
Днес имен ден празнуват: Герасим, Геро, Гераско, Герчо, Гера, Герка.
ЗАРАТА честити именния ден на всички празнуващи на 4 март с пожелание за здраве, късмет и благополучие.
