ЗАРАТА честити именния ден на всички празнуващи на 4 март с пожелание за здраве, късмет и благополучие.
Имен ден празнуват: Тодор, Теодор, Тодора, Теодора, Дора, Тодорка, Теодорина, Доротея, Дорина, Теа, Божидар, Божидара, Гера, Герасим, Герчо, Геро, Гюро
[ad id=“225664″]
Църковни празници: Тодоровден; Св.преподобни Герасим Йордански; Св.мъченици Павел и сестра му Юлиана.
Преп. Герасим Йордански (Блажи се риба и млечни храни) (Велокоп. служба) Свети Герасим бил аскет и скромен монах. Той е основал манастир край река Йордан и спечелил стотици последователи. Според легенда лъв с трън в лапата си потърсил помощта на светеца. След като Герасим извадил тръна, лъвът останал негов дългогодишен спътник и след смъртта на светеца издъхнал върху гроба му. Затова иконописците представят св. Герасим с лъв в нозете.
Тодоровден е църковен празник, празнуван в съботният ден от първата седмица на Великия пост. На този ден, както и на 17 февруари, Църквата възпоменава паметта на Св. Теодор Тирон. Почитта към св. Теодор е засвидетелствана още в ранните векове.
[ad id=“218001″]
Тодоров ден се нарича още Тудорица или Конски Великден. Отбелязва се с тържествено почитане на коня, с бурните български кушии (надбягване с коне). При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. Жените размесват и раздават помежду си обредни хлябове като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм. После идва ред на атрактивното конно състезание – кушията. Победителят в нея се награждава – конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин – риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода. Обредната трапеза за празника включва пита с мая, супа от гъби и „тудоровска леща”.
