Мариинското евангелие е глаголически ръкопис, датиращ от началото на ΧΙ век

От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“

№ 574

Мариинско евангелие е важен старобългарски книжовен паметник от края на X или началото на XI в. Открит е от руския славист В. Григорович в светогорския манастир “Богородица”. Днес се съхранява в Държавната библиотека в Москва, а 2 листа от ръкописа, т.нар. Михановичеви листове, се намират във Виенската национална библиотека. Евангелието съдържа 171 пергаментови листа, писани с обла глаголица, а архаичността на паметника личи по-добре в лексиката.