Често се казва, че началото на студената война започва с речтана Уинстън Чърчил в Уесминстърскя колеж , щата Мисури, САЩ на 5март 1946г. Тя често се цитира от политическите анализатори. В нея най – вероятно за първи път , се използва термина „желязната завеса“ Не е моята цел да анализирам тази реч и затова няма да се впускам в подробности. Само ми се иска да посоча, че тя представлява призив за обединение на англосаксонската част на света срещу всички останали. Споменавам я като контрапункт на друга реч , за която ще стане въпрос по-надору в моята публикация.
От тази реч започва процеса на противопоставяне за да се стигне до издигането на Берлинската стена през 1961г.
Около две години по-късно, през м. юни, 1963г, е произнесена една друга забележителна реч. Реч която анализатори и сторици рядко споменават. Реч, която като че ли е обречена на забрава.
Това е речта на президента Джон Кенеди пред Американския университет.
Струва си да я цитирам дословно:
„ Избрах този момент и това място, за да поразсъждамвам по един въпрос, по който невежеството твърде често взема връх, а истината рядко побеждава, макар че той е най-важния въпрс на света:мирът. Какъв мир имам предвид? Към какъв мир се стремим? Не към Pax Americana, наложен на света с американско оръжие. Говоря за истински мир – мира заради, който живота на земята си заслужава, който дава възможност на хората и държавите да се развиват и да градят по-добър живот за децата си. Не просто мир за американците, а мир за всички мъже и жени; не само мир за нашето време, а за всички времена. Говоря за мира заради новото лице на войната. Във време, в което великите сили могат да поддържат големи и относително неуязвими ядрени оръжия, и отказват да се предадат без да прибягват до тях. Тя е безмислена в епоха, в която смъртоносните отрови на атомните бомби се пренасят от вятъра и водата, почвата и семената до най-далечните краища на земното кълбо и до още неродените поколения. (…)Второ: Нека да преразгледаме отношението си към Съветския съюз. Тъжно е да признаем каква дълбока пропаст ни дели. Но това е предупреждение към американския народ да не вижда само изкривения и отчаен образ отсреща, да не възприема конфликта като нещо неизбежно, съгласието – като нещо невъзможно, а общуването – единствено като средство за размяна на заплахи. Ако днес избухне война, всичко, за което сме работили, ще бъде разрушено само за двадесет и четири часа.(…) Както Съединените щати и съюзниците му, така и съветския съюз и съюзниците му , имат огромен взаимен интерес от справедлив и истински мир и от прекратяване на оръжейната надпревара. И ако сега не можем да заличим различията помежду си, поне можем да помогнем на света да съхрани многообразието. Защото в крайна сметка нашата обща черта е, че всички сме жители на тази планета. Всички дишаме един и съши въздух. Всички лелеем за бъдещето на децата си. И всички сме смъртни. Трето: Нека да преразгледаме отношението си към Студената война. Ние също ще изпълним своята част от общото дело, за да построим един мирен свят, в който слабите ще се чувстват сигурни, а силните ще бъдат справедливи. Не сме безпомощни пред тази задача, нито лишени от надежда за успех. Уверено и смело продължаваме напред – не към стратегия за унищожение, а към стратегия за мир”
Това обръщение е написано лично от Кенеди и някои негови най-близки сътрудници.
Това е най- ясния отговор на призивите на тогавашния ръководител на съветската държава – Никита Сергевич Хрушчов. Тя е написана без намесата на обединеното командване, ЦРУ и Държавния департамент. По повод своя партньор президента на САЩ отбелязва:(не в речта)
„ Иронията на цялата ситуация е, че с него се намираме горе-долу в едно и също положение. И двамата искаме да предотвратим ядрената война, но сме подложени на силен натиск от хардлайнерите, които тълкуват всяка стъпка в тази посока като отстъпление.”
Макнамара пък казва, по онова време, че Кенеди е готов да промени хода на историята.
И тази реч е произнесена повече от двадесет години преди падането на Берлинската стена през 1989г.
Сега вече можем да довършим заглавието „Какъв щеше да бъде света, ако Кенеди не беше убит”
Той бе убит на 22 ноември 1963г., няколко месеца след произнасянето на тази знаменита реч.
Какъв позор за САЩ !
Но в историята няма „ако”!!!
Пояснение: Цитатите в публикацията са от книгата на Оливър Стоун и Питър Кузник „Премълчаваната история на САЩ”. Курсивът е на авторите на цитираната книга.
Юни 2016г
Стара Загора Антон Кавалджиев
