От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
№ 600
[ad id=“225664″]
Медникарството съществува по българските земи от древността, но намира широко разпространение по време на османското господство, когато то се намира под влияние на ориенталската орнаменталистика. През XVIII-XIX в. се издига до нивото на художествен занаят и народно изкуство. Българските майстори не са само занаятчии, но владеят и техника на плоско изковаване на украсата, включваща от прости линии до сложни композиции с геометрични, растителни и антропоморфни мотиви. Майсторите медникари Райчо и Никола Андрееви продължават традициите на този художествен занаят и след Освобождението като създават свой стил по отношение на формата и украсата на съдовете. Музеят на Човека в Париж откупува и излага 26 техни творби – съдове от кована мед.
