За нелоялни търговски практики в сферата на търговията, услугите, туризма санкциите могат да достигнат до 50 000 лева при повторно нарушение, съобщава Д. Маргаритов – председател на Комисията за защита на потребителите.
Над 150 нелоялни търговски практики е забранила през тази година Комисията за защита на потребителите (КЗП), съобщи нейният председател Димитър Маргаритов.
Кои са най-често срещаните модели на некоректно поведение на икономическите оператори и в кои сфери от търговския оборот са констатирани те от контролния орган? Различават ли се нелоялните практики по характер в конвенционалната и в онлайн търговията? Всичко това разкрива ръководителят на КЗП в интервю за онлайн медията OFFNews. Маргаритов дава и практични съвети как гражданите да се предпазят от недобросъвестни търговци.
Съгласно изнесената от председателя на КЗП статистика, некоректни действия на търговци има при предлагането на различни по характер продукти – от хранителни стоки и лекарства, през битова техника и промишлени изделия до телекомуникационни, туристически и други услуги.
„През последните години се увеличава броят на нелоялните търговски практики, които сме разкрили и забранили. Когато една нелоялна практика бъде забранена, оттам насетне търговецът е длъжен да не я прилага. По този начин са защитени неограничен кръг потребители, които иначе биха могли да станат жертва на същото нарушение. Ефектът се мултиплицира, защото влезлите в сила забрани се намират в специален регистър на нашия сайт. Санкциите могат да достигнат до 50 000 лева при повторно нарушение”, обяснява Маргаритов.
Той посочва, че при хранителните стоки нарушенията са в две основни направления – заблуди по отношение на качествата на продукта и т. нар. фалшиви промоции.
„Първото, освен икономическата вреда за потребителя, крие рискове за здравето и живота му. Установявали сме например, че търговец си е позволил да не посочи върху българския етикет наличието на алергени”, подчерта Маргаритов.
При продажбата на лекарства най-често констатираните от КЗП нарушения са свързани с неправилно формиране на отстъпките. „Имахме случай, при който търговец беше изчислил отстъпката не от крайната цена на съответния продукт в търговския обект, а върху т. нар. пределна цена на лекарството, която е държавно регулирана”, пояснява председателят на контролния орган.
„Хитринки” има и при търговията с техника и промишлени стоки. „Обещават се подаръци при покупката на по-скъп битов електроуред, а после се оказва, че промоцията e изтекла или че няма налично количество от въпросния подарък”, казва Маргаритов.
Статистиката сочи, че и в туризма нарушенията намаляват, но нелоялни практики все още се срещат. „Свързани са с разминаване между обещаното и предоставеното. При организирани пътувания, например, понякога „изскачат“ допълнителни разходи, за които търговецът не е съобщил предварително. Проблемите в заведенията са свързани с некоректна информация в менютата. Например обявява се цената на грамаж за риби, но в суров вид. Чак когато получите сметката разбирате, че цената е на грамаж в неприготвено състояние”, посочва Маргаритов.
Според председателя на КЗП при онлайн търговията потребителите понякога по-трудно се ориентират за съпътстващите разходи, които може да са скрити – доставка, задължението на клиента да поеме разхода при връщане на стоката.
„Няма да отрека, че неведнъж сме се сблъсквали с изобретателността на търговците. И въпреки че ние установяваме и забраняваме най-различни такива хипотези на практика в почти всички сфери, непрекъснато се сблъскваме с нови неща. И да имахме мозъчен тръст, който да обръща внимание специално на тях, най-вероятно не би могъл да изпревари търговците, чийто манталитет не мога да разбера – смятат, че по този начин ще реализират някакви печалби и ще си гарантират търговския успех?!”, коментира още Маргаритов.
Източник: http://offnews.bg
