Преди те бяха в добри отношения, но това продължи, докато не беше свален руският бомбардировач Су-24, който навлезе за кратко в турското въздушно пространство от Сирия. Путин настоя за извинение, но турският президент първоначално не желаеше да направи такова, така че отношенията между двете страни се влошиха до състояние на студена война и Русия въведе санкции срещу турския туризъм, селско стопанство и строителни фирми.

Ердоган, който има малко приятели в международен план, очевидно беше притеснен . Той нареди да се търси начин за помиряване и така бе намерен заобиколен път.

Вестник „Хюриет“ съобщи, че началникът на турския Генерален щаб работел с турски бизнесмен със сериозни връзки в Дагестан, когото използвал, за да предаде за готовността на Ердоган да отстъпи. Посланието стигнало до Кремъл чрез дагестанските власти.

Отговорът се върнал по друг заобиколен път – посланикът на Казахстан в Анкара информирал турското правителство, че президентът на страната Нурсултан Назарбаев е говорил с Путин и руският лидер щял да приеме извинително писмо, ако Ердоган го напише. Назарбаев дори одобрил текста на писмото, преди то да отиде до Путин.

Изглежда, че Путин се отплаща на Ердоган с добра воля. Не само че прие слабо изреченото извинение, но бе и първият, обадил се на турския държавен глава след неотдавнашния опит за преврат в Турция. Има и все още непотвърдена информация, която не е отречена официално, че руското разузнаване е предупредило Ердоган за преврата. Но все пак имаше видима разлика в тона между двамата лидери по време на срещата им край Санкт Петербург във вторник. На заключителната пресконференция Ердоган нарече Путин „скъп приятел” не по-малко от четири пъти.

Руският президент отвръщаше хладно и без да се усмихва. Отношението му може да е било резултат от детайлите на домакинството. Въпреки че двамата лидери са яли в чинии, декорирани с картина как те се ръкуват, разговорите се проведоха в гръцката зала на Константиновския дворец. Очевидната резервираност на Путин към помирението бе повече от естествено недоверие на човек, изискващ пълна лоялност. Руският лидер иска специфични резултати в замяна на своето приятелство, а изглежда, че Ердоган не му е дал обещания.

Възобновяването на руския туризъм в Турция е важно за Ердоган, чиято държава, по оценки на Русия, загуби 840 млн. долара за първите шест месеца на годината, тъй като руснаците престанаха да я посещават. По подобен начин стоят нещата с края на ембаргото за домати и цитрусови плодове. Русия ще построи атомна електроцентрала в Турция, както беше договорено преди, и приветства прогреса по „Турски поток“ – газопровода за доставка на руски природен газ до Южна Европа през Турция.

Всички тези въпроси бяха обсъдени в Константиновския дворец и споменати на пресконференцията. Но не и доминиращата в съзнанието на Путин тема – голямата игра, която той води в момента в Сирия.

В деня преди да се види с Ердоган, руският президент се срещна с ключов съюзник в сирийския конфликт – иранския му колега Хасан Рухани. Подробности за тези разговори не бяха съобщени, но разговорът не би могъл да избегне обсадата на Алепо, където иранските отряди и руски самолети помагат на сирийския президент Башар Асад да поддържа обсадата на бунтовническите сили. Последните наскоро отбелязаха някои успехи, макар и да не създадоха стабилен коридор за доставки от Турция, откъдето идват повечето от техните оръжия и провизии.

Успешните атаки срещу войските на сирийското правителство, водени от „Джабхат Фатах ал-Шам“, групировка, която наскоро направи показна раздяла с „Ал Кайда“, очевидно станаха възможни благодарение на силна външна подкрепа под формата на оръжия, пари и продукти от Саудитска Арабия и Катар, минаващи през територията на Турция.

Конвоите продължават безпроблемно да прекосяват турската граница, дори след като Ердоган се извини на Путин.

На „скъпия приятел“ Владимир трябва да му е било трудно да разговаря ентусиазирано с турския лидер.

Бунтовническите сили в Алепо едва ли ще победят сирийско-иранско-ливанско-руската коалиция, дори и само поради факта, че най-силната групировка сред тях „Фатах ал-Шам“, известна преди като „Фронт ал-Нусра“, няма силна международна подкрепа и не ѝ е предложено място на масата за мирни преговори. Тя използва атентатори самоубийци за атаки срещу правителствени позиции и се определя като джихадистка сила. Но относителният успех на „Фатах ал-Шам“ в сегашните боеве създава трудности на Путин да постигне целта си и да докаже, че няма добра алтернатива на Асад.

В Константиновския дворец Путин би трябвало да е казал на Ердоган, както е правил не един път, че Асад е законният владетел на Сирия и подкрепата за него е еквивалентна на тази за турския президент след опита за преврат.

При цялата антизападна реторика, подклаждана от нежеланието на САЩ да екстрадират неговия враг Фетуллах Гюлен и отказът на ЕС да отстъпи за вдигането на визите за турски граждани, интересите на Ердоган в Сирия не съответстват на тези на Путин.

Той все още желае успех на бунтовниците срещу Асад и срещу сирийските кюрди, против които се сражава „Фатах ал-Шам“.

Настроенията срещу Запада могат да обединяват Путин и Ердоган като двама амбициозни и авторитарни управници, но те не са достатъчни за създаване на платформа, върху която да се изгради нов съюз, който би унищожил принадлежността на Турция към НАТО.

Путин би искал Ердоган да пресече доставките за бунтовниците, но това може би е повече, отколкото турският президент желае да направи за своя „скъп приятел“. Вместо това турският президент може да изпрати много домати, а турските хотели могат да приемат много руския туристи.