От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
№ 653
Като характерна българска особеност, неравноделните тактове се явяват важен принос в музикалната култура на Европа и света. В българския фолклор те са от вида 5/8, 7/8, 8/8, 9/8 и 11/8 или сложни тактове от вида (5+7)/8, (15+14)/8, (9+5)/16 и (9+5)/16, има песни с уникален размер на такта 1/32 и 1/64.
Цялостно описание на огромното количество неравноделни тактове в българския музикален фолклор прави българският композитор Добри Христов. С тези трудове, неравноделните тактове за пръв път влизат в музикалната теория въобще, тъй като за западните музиканти те са практически непознати дотогава.
Например в произведенията на композитора Бела Барток се срещат много често неравноделни тактове от вида 3/8, 5/8 и 7/8, които унгарецът нарича “български тактове”. През ХХ в., във връзка с популяризирането на българския фолклор и създадените на негова основа класически произведения, неравноделните размери навлизат в западноевропейската симфонична музика, в джаза, в рока и др.
