Старобългарски имена на месеците, които днес сме забравили

Имената на дванадесетте месеците от годната имат латински произход и днес се използват в почти целия свят. До VIII век преди Рождество Христово римският календар има десет месеца, но Нума Помпилий – прекият наследник на Ромул и Рем, добавя два нови месеца (януари и февруари). Това той прави, за да изравни календарната година, която до тогава е била 304 дни, с лунната, която има 355 дни.

[ad id=“225664″]

В миналото нашите предци използвали изцяло български имена за месеците, които ние сме забравили днес, а те звучат толкова самобитно и красиво. Ето как са ги наричали:

1. Просинец (Колог, Коложег, Голям Сечко) – така старите българи наричат месец януари.

„Месецът на горящия дънер“ – това е значението на старобългарски.

2. Съчен (Сечко, Малък Сечко) – така старите българи наричат месец февруари.

„Месецът на страшния лед“ – това е значението на старобългарски.

[ad id=“255238″]

3. Сухи (Сух) – така старите българи наричат месец март.

„Сухият месец“ – това е значението на старобългарски.

4. Брязок (Брезов) – така старите българи наричат месец април.

„Многоцветният месец“ – това е значението на старобългарски.

5. Тръвен (Тревен, Цветен) – така старите българи наричат месец май.

„Тревистият месец“ – това е значението на старобългарски.

6. Изок (Червеник) – така старите българи наричат месец юни.

„Червеният месец“ – това е значението на старобългарски.

7. Чръвенъ (Жетар, Жътвар, Сърпен) – така старите българи наричат месец юли.

„Месецът на жътвата“ – това е значението на старобългарски.

8. Зарев (Орач) – така старите българи наричат месец август.

„Месецът на оранта“ – това е значението на старобългарски.

9. Руен (Руй) – така старите българи наричат месец септември.

„Изобилният (плодородният) месец“ – това е значението на старобългарски.

[ad id=“255238″]

10. Листопад – така старите българи наричат месец октомври.

„Месецът на падащите листа“ – това е значението на старобългарски.

11. Груден – така старите българи наричат месец ноември.

„Месецът на грудките“ – това е значението на старобългарски.

12. Студен – така старите българи наричат месец декември.

„Студеният месец“ – това е значението на старобългарски.

Източник: highviewart.com