Уважаема редакция на любимият сайт Зарата,
казвам се Андон Мушанов, живея в Казански. Сестра ми е женена в Охрид за човек от стар род на осъзнати българи. Преди няколко дена им гостувахме и старецът, доста разтревожен от процесите там, ми предаде ръкописно писмо – вид обръщение към българите. Както сам каза: „Друго не ни остана…“. Човека се казва Орце Ивановски и представям даденият ми текст до вас като най-четената медия в нашия град. Не съм си позволявал смислови или стилистични поправки, само „преведох“ писмото от доста архаичната диалектна норма на писмен български, използвана там, на официалната ни норма тук в България. Надявам се да публикувате писмото.
С читателски поздрав, Андон Мушанов
ТЕКСТА НА ПИСМОТО:
(отворено писмо от един стар охридски комита)
Братя и сестри, българи!
Пише ви един стар,охридски комита.Наследник на воеводи, давали кръвта си и полагали кости за свободата на наша, българска Македония. Човек, чийто най-светъл, детски спомен е бащиния разказ за срещата на семейството ни с Негово Величество Цар Борис Трети Обединител.
Не се обръщам към българските политици. Те, години, поколения наред ни предаваха. Когато ние, македонските българи, почувствали се отново свободни след разпада на титовска Югославия, с трепет в душите кандидатствахме за българско гражданство, емисари от различни партии ни оказваха „съдействие“, свързваха ни с посредници, на които-за сбъдване на Мечтата си, давахме с години трупани спестявания. А по-късно същите припяваха на официално Скопие, че ние сме „българи по икономически причини“. Политици, които оставаха глухи за нашите вопли, че искаме да гледаме и слушаме български медии, български концерти и представления. Вместо това децата ни бяха насила отродявани под звуците на сръбски турбофолк и албански зурни. И до ден днешен, по телевизиите тук върви антибългарска пропаганда, героичните ни деди са представяни като „зверове“ и „фашисти“.
Не! Не можем все така наивно да се надяваме на хора които посрещахме като родни братя на панахиди и чествания, стягахме им благи софри докато ни агитираха да гласуваме на поредните избори. А след тях мълчаха когато тукашната власт ни притискаше да се пишем наследници на Александър Македонски и Клеопатра, а не на Тодор Александров и Ванче Михайлов.
Обръщам се към българския народ….
Братя и сестри, сънародници, днес в Западна Македония е страшно!
От Скопие до бреговете на Охридското езеро, ударно се променя родовата ни и национална памет. Албанците, открито подкрепяни от собствената си държава, изтриват миналото ни. Настояват и прокарват „ревизия“на учебниците по история. Пишат се „научни“статии, промиват се мозъци за наличието на някакви „български нашественици“ в „изконно албанска Западна Македония“. Като че ли братя Миладинови от Струга, тетовчанката Мара Бунева, славният прилепски род Палисламови-от който е и големият писател Димитър Талев, нямат право на съществуване, трябва да бъдат буквално „избърсани“ от общата ни история. За тях Самуил е само нашественик, „див варварин“ временно безчинствал на територията на „автохтонна албанска Дардания„. Наричат това лицемерно „Тиранската платформа“.
Днес, когато предатели-политици като струминчанина Зоран Заев, от лакомия за власт и под натиска на албанските партии, помага да се приемат официални документи, заклеймяващи “ българите-фашисти за провеждан геноцид в Македония по време на Втората Световна Война“- ние сме обезверени и отчаяни. А София – с нейните президент, парламент и партии, мълчи! За София явно не съществуват македонските българи, не съществуваме близо 200 хиляди български граждани тук!
Точно днес, когато гражданската война чука отново на вратата ни, на нас остана една последна Надежда – да се обърнем с Апела си към народа, към неговата памет и чувства: Братя и сестри, Българи! Точно вие, наследниците на славните комитски родове, на страдалците-бежанци от две световни войни намерили подслон в Татковината България – Не оставяйте нашите страхове без отговор, гласът ни да остане нечут сред политическата врява в България! Вие сте последната ни надежда!
Моли ви не само един стар охридски комита, а и чрез моя глас до вас достигат болки и надежди на хилядите осъзнати българи от Скопие, Струга, Тетово, Прилеп и Битоля.
С уважение: Орце Ивановски, гр.Охрид,
Република Македония
ЗАРАТА: Поклон г-н Ивановски за запазената родова памет, за грижата, за достойнството! Ние ще направим всичко възможно думите Ви да стигнат до българите от българско и с надежда, че тук-там има в българско и политици българи. Пишете ни, споделяйте болката и надеждата на сънародниците ни, нуждите им – обещаваме, ще помагаме с колкото и както можем – най-малкото ще бъдете чути в цялата страна!
