Студено ми е
[ad id=“225664″]
Знам, че няма да прогоня този мраз.
Душата ми е снопче ледени висулки.
Откъсва се. И чувам мощно прааас!
Уплашена съм. Дишам в пресекулки.
Обръщам гръб и тичам запъхтяна.
Далеч от всички ледени окови.
Сама, дори от себе си недоразбрана,
се спирам.
Сърцето си ще карам за мен да се разтвори.
Камина, пълна с излияния.
И думи – огнени подпори.
Студено ми е. Ще се стопля ли?
И няма кой да отговори.
Но Времето е тук и чака ме
в страната със замръзнали огньове.
Надя Денкова, 11. В
Препечатка от „Пътеки“ издание на ГПЧЕ „Ромен Ролан“ – Стара Загора
