Много младежи от България мечтаят да дойдат в Америка на бригада и да спечелят достатъчно пари, които да им помогнат да реализират мечтите си. Идването тук по програмата Work and Travel обаче не е винаги песен. Такъв пример е историята на Сунай Сабриев от Русе.
Той идва в Алабама на 11 юни, за да работи в хотел като служител, проверяващ работата на персонала, почистващ стаите (Qualuty Attendant). Пристига много ентусиазиран, но още на втория ден се оказва изхвърлен от хотела и оставен на произвола на съдбата на международното летище в Пенсакола, Флорида. „В деня, преди да ме изритат, мисля, че бях ограбен с 200 долара. Сварих едно от момчетата от Колумбия, с които бях настанен в къща, осигурена от хотела, надвесен над куфара ми. Аз тъкмо излизах от душа и в първия момент не разбрах какво става. Момчето обаче ме погледна виновно и промърмори, че се бил объркал, понеже куфарите ни били еднакви“, спомня си Сунай.
[ad id=“225664″]
На другия ден, когато вече разбира за липсата на парите, Сунай отива в хотела, веднага моли да разговаря с някого от мениджърите и разказва какво се е случило. После на разговор са извикани и въпросните момчета. „Аз на тази среща не съм присъствал. След нея обаче мениджърите ми казаха, че съм нарушил условията на работната програма и съм показал расистко поведение. Казаха ми веднага да си събера багажа“, разказва още Сунай. Допълва също, че го качили на автобус и го стоварили на международното летище в Пенсакола, Флорида. Оказало се, че преди да може да отпътува за Европа на който и да е самолет, ще му се наложи и престой в хотел. Студентът обяснил на хората от хотела, които били с него, че не може да плати такива пари и че те трябва да платят, понеже те го гонят, но никой не се наема да поеме този разход. Тогава Сунай просто бил оставен на аерогарата.
Останал без работа и покрив над главата си, студентът непрестанно се опитва да си намери работа, като подава документи както на място, така и по интернет. Казва, че е трябвало да ходи напред-назад с целия си багаж и много от работодателите може би не са го наели, защото са го сметнали за бездомник. За престой използвал летището и мола. Налагало му се е и да спи по пейките на автобусните спирки. На 20 срещу 21 юни в 6 часа сутринта Сунай спи на летището и е бил събуден от полицията, която идва на проверка по сигнал. След като изслушват историята му, полицаите извикват и имиграционните, които от своя страна казват, че ще разследват работодателя, който е наел и после изгонил нашето момче. „На седмия ден полицаите от Пенсакола ми помогнаха да се настаня в жилище, временно – за две седмици“, казва с благодарност Сунай. Един от полицаите споделя историята му в интернет и много хора започват да му даряват храна и пари.
На 7 юли стартира и Go Fund Me кампания на името на Сунай, на която се отзовават както българи, така и американци. Българинът казва, че и преди тази кампания различни хора също са му давали храна, а от United Airlines са му предложили да му платят полета обратно до България.
В крайна сметка с много мъка Сунай успява да си намери работа на непълен работен ден в мексиканския ресторант „Рио браво“ в Пенсакола. В знак на благодарност за оказаната му от непознати помощ той дарява провизии на Армията на спасението и дрехи за друга благотворителна организация. Към момента Сунай казва, че ситуацията е все още сложна, понеже не може да спестява много, но няма да се откаже и ще се опита да оползотвори напълно престоя си тук дори ако трябва да рискува да отиде в Чикаго или друг град в Северна Каролина, където може да има повече робота.
[ad id=“225664″]
Преди време в BG VOICE ви разказахме и за Стоян Георгиев, който идва на студентска бригада в Кейп Код през май и разбира, че ресторантът, в който е нает, е изгорял предната вечер. Той обаче успява по-бързо да се възстанови от преживяното премеждие, тъй като хората от градчето организират помощна акция в подкрепа на ресторанта, включително и на новодошлите студент. Стоян успява дда си намери работа в друг ресторант.
„Много се учудих от тази подкрепа на целия град. Навсякъде искаха да ни помогнат кой с каквото можеше – къде с морална подкрепа, къде ни предложиха работа – всеки с каквото можа, ни помогна. Когато влезехме някъде да си търсим работа, хората се опитваха да ни намерят, звъняха на собственици, на мениджъри, на колеги“, каза Стоян.
Историите на Сунай и Стоян са само част от примерите за неприятностите, които могат да застигнат българските студенти, когато са на бригада. Много от тях биха казали, че тава няма как да им се случи, но се оказва, че нищо не е сигурно, колкото и добре да е планирано.
[ad id=“225664″]
Сибила Патси
Източник: BG-VOICE
