Признаването на българско малцинство в Албания дава и по-големи правомощия на България да работи в защита на техните интереси.
Признаването на българското малцинство в Албания беше очаквано, въпреки че всички тръпнеха преди гласуването от Тирана през София и Брюксел. Това каза за предаването БНР журналистът Весела Смилец, която изтъкна, че за да се стигне до положителното решение е имало „много сериозни ходове“:
Започна от февруари безспорно, когато беше направен, благодарение на българските евродепутати, един пробив в Европейския парламент и 400 депутати там признаха наличие на българска общност в Албания. Тогава беше направена промяна в годишния доклад за напредъка на Албания и от страна на депутатите беше отправена препоръка Албания да обърне внимание и да признае правото на българите там на самоопределение. Последваха двустранни срещи. Последваха срещи и разговори между нашия премиер и албанския – Еди Рама, между българския външен министър и албанския външен министър на два пъти – сериозни срещи.
[ad id=“236999″]
Последваха писма от страна на българските евродепутати…
Само в рамките на 3 седмици е събрана и подписка от над 3000 души от селата в Албания, които се самоопределят като българи, допълни Весела Смилец и уточни, че не съществуват данни за точния брой българи в Албания. Като цяло се знае, че в южната част на страната са християните, в Голо Бърдо – предимно мюсюлмани, но около 35% са и християни, а в Гора – само мюсюлмани.
Когато в началото на седмицата се разбра, че и външният министър на Албания, който беше в групата на „лошото ченге“ е казал „да“, изведнъж агенциите малко неправилно започнаха да разпространяват, че правителството на Албания е приело, че има и българско национално малцинство. Това е работа на парламента.
Последваха два доста бурни дни вчера и онзи ден, когато редом с други вътрешнополитически въпроси, албанците в парламента много емоционално, всеки със собствените си доводи, движеше и закона за малцинствата. Ако се спрем на вчерашния ден, общо взето противниците са били от партията на социалистическото движение за интеграция, но може би не твърдо срещу българско малцинство, а по-скоро срещу характера на закона.
[ad id=“226585″]
От 3 години в Тирана функционира неделно училище, в което учат над 100 деца и между 50 и 70 възрастни. От 10 години обаче има и усилия на българи в Албания да направят български колеж. Новият закон им отваря тази възможност. Българите ще имат и сериозни групови права, включително и на сдружение под формата на партии. Македонското малцинство в Албания отдавна има партия, която е говорила през седмицата „доста грубо“ спрямо възможността да бъде признато българско малцинство, изтъкна журналисът.
[ad id=“255238″]
Има нещо много интересно – заедно с албанския език се предвижда правото езикът на националните малцинства, в случай че малцинството съставлява повече от 20% от общия брой от населението в съответната община, това малцинство да изисква да комуникира с местните органи на своя език. Това значи да влезе българският език, в нашия случай, в администрацията. Имат право, според закона, наименования на улици и други топографски указания да се изписват, освен на албански, и на съответния майчин език в общини, където е поне 1/5 от местното население се съставлява от съответното малцинство. Лица, които принадлежат към националното малцинство, имат право да се информират веднага на своя език, за да разберат причините за задържането си като обвиняеми по Наказателно-процесуалния кодекс.
Разбира се, тези плюсови права не би трябвало да противоречат на основните закони в Албания.
