Около Великобритания днес се издига виртуална стена от фалшиви информации, лъжи и предразсъдъци за Брекзита. Тя пречи на хората да видят истината – и те сляпо вървят право към пропастта. Коментар от Макс Хофман.
Където ще пропаднат точно на 29 март 2019 година, както за пореден път уточни Тереза Мей пред верния ѝ „Телеграф“. Тя дори посочи точния час: 23 часа британско време. Някакви съдържателни съобщения министър-председателката явно няма, ако не броим, разбира се, вечната ѝ мантра „една добра сделка за Великобритания“. Навярно тъкмо поради това се е вкопчила във формалностите. Абсолютно неразбираемо е как една толкова препатила и опитна политичка може по такъв начин, с широко отворени очи, да води народа си към криза. Близко до ума е подозрението, че тя вече просто се опитва да спаси кожата си. И демонстрира самочувствие навън, за да спре ерозията в собственото си хаотично правителство. По този начин обаче Тереза Мей поставя собствените си и партийните интереси над добруването на Обединеното кралство.
Неизбежен ли е Брекзитът?
Сега обаче друг един достолепен син на някогашната империя реши да направи последен опит и да постави под въпрос неизбежността на Брекзита. Лорд Кър, който – ни повече, ни по-малко – е сред архитектите на прочутия член 50 от Лисабонския договор, в чиито рамки Тереза Мей възнамерява да изведе страната си от ЕС. Лорд Кър каза следното: „Всъщност страната продължава да има право на избора дали да продължи този процес или не. На бял свят излязоха нови факти, така че хората имат право да променят мнението си. Член 50 не съдържа разпоредба, която може да ги възпре.“
Чак да ти се поиска да го призовеш: „Ами кандидатирайте се за премиер на Обединеното кралство!“ Защото сега е моментът. Да, от британците все още се укриват неприятните факти за преговорите по Брекзита и за последствията от него (това е тя, виртуалната стена), но хората вече не са чак толкова зле информирани, колкото по време на референдума. А междувременно мнозина разбраха колко катастрофално действа в преговорите с ЕС както собственото им правителство, така и една министър-председателка, която на практика вече е пътник. За мнозина в Брюксел това би дало повод за горчив смях, стига да не беше толкова тъжно. Германският депутат от ЕНП Дейвид Макалистър, който има и британски паспорт (но все пак е от шотландски произход), просто не може да повярва на очите си, като гледа какво вършат неговите политически, пък и кръвни роднини във Великобритания.
Той разказва, че към него се обръщали по-възрастни привърженици на Брекзита, които мечтаят за това децата им един ден да следват в други европейски страни с помощта на програмата „Еразъм“. „Еразъм“ обаче е програма на ЕС. И който напусне ЕС, напуска и „Еразъм“. Това само като пример. Като многозначителен пример.
Макс Хофман
Някой все пак трябва да удари спирачката
И ето, че пак трябва да го повторим в пълно недоумение: много хора във Великобритания все още не са разбрали какво им се пише след Брекзита. Икономически упадък, административен хаос, политическа изолация. Макалистър има една надежда: „Ако политиците бъдат принудени в прав текст да обяснят на британците какви ще са последствията от Брекзита, тогава нещата може и отново да се обърнат.“
Всъщност тъкмо това би трябвало да е работата на министър-председателката Тереза Мей. Редно е тя най-после да осъзнае, че няма велико политическо бъдеще. Преди няколко седмици дори изглеждаше, че Мей си е направила верните изводи и ще удари спирачката. Междувременно обаче тя отново включи на по-висока придавка, защото, както никога досега, собственото ѝ политическо оцеляване в голяма степен зависи от Брекзита. Ако сравним нейната страна с един от онези автомобили, които след Брекзита вече няма да се произвеждат на острова, то този автомобил в момента с пълна газ се движи към пропастта. Тереза Мей може би по принцип не е подходяща за лидер на Обединеното кралство. Тя със сигурност е най-неподходящият премиер в сегашните трудни времена. Но защо поне да не остане в историята като онази политичка, която е казала на народа си истината?
Източник: http://www.dw.com
