Всяка сутрин щом си отворим очите, спомените за сънищата изчезват безследно, оставяйки само сладкия привкус на преживяното. Защо става така?
[ad id=“225664″]
Насън успяваме да преодолеем всички мислими и немислими препятствия, да се отбием в неведоми страни и дори да се влюбим, но по правило след събуждането спомените за нощните ни приключения изчезват светкавично, пише Woman.bg.
Как се раждат сънищата и защо се изтриват от паметта ни? Можем ли да запазим спомена за съня си с всичките му подробности? Специалисти са направили изследвания и са се доближили до истината.
Защо заспиваме
По принцип не можем да уловим момента на заспиване, когато съзнанието ни напуска реалността. Но как заспиваме всъщност? Шведските учени са стигнали до извода, че ние заспиваме в онзи момент, в който се активират дяловете от мозъка, които са в покой през деня. Американски специалисти са забелязали, че важна роля играе липсата на дневна светлина, която превключва биологичния ни часовник на нощно време и стимулира отделянето на мелатонин, хормона на съня. Човек заспива заради натрупването на продукти от обмена на веществата в организма през деня.
[ad id=“236999″]
Всички спят еднакво
Всички хора спят абсолютно еднакво – и абсолютно еднакво не могат да живеят без сън. Забравяме сънищата си, защото мозъкът ни е като компютър, който открива несъвместимост с дадени файлове.
По последни проучвания всичките ни сънища, дори ако ги усещаме като много дълги или са били няколко, се сънуват в много кратък отрязък от реалността – през няколкото секунди преди събуждане (не непременно сутрин, можете да се събудите и посред нощ). Тоест всичките ни сънувани полети, невероятни пътешествия и велики любови се случват в реално време на невероятно забързани обороти. Това ни пречи да запомним сънищата си в подробности, а понякога води и до пълното им изтриване от паметта. Човешкият мозък е в състояние да запомни максимум три съня седмично – и то доста смътно.
Според проучванията онези сънища, които сме запомнили най-отчетливо, изразяват реалните ни мечти. Учените не са стигнали до окончателно решение какво представлява сънят, но го смятат за кодиране на получената в ежедневието информация и на бляновете ни в нашето подсъзнание.
[ad id=“218001″]
Двете фази на съня
Насън организмът ни започва да работи в съвсем друг режим. Например сънят се дели на две фази – бавна и бърза. Бавната заема от 75 до 80 % от продължителността на съня. През този етап процесите, които са активни в будно състояние, се забавят, сърцето бие по-бавно, дишането се разредява, намалява се активността на храносмилателната система, понижава се температурата на тялото. Освен това и мускулите се отпускат максимално, което се забелязва преди заспиване – сигурно сте усещали понякога как ви трепва някой крайник. Тези рефлекторни движения най-често сполитат спортистите и танцьорите, защото техните мускули понасят по-голямо натоварване през деня.
През бързата фаза на съня всичко се обръща наопаки – сърцебиенето се учестява, кръвното налягане се покачва. Много учени са сигурни, че именно по време на бързата фаза мозъкът обработва информацията, получена през деня. Можем да сънуваме както през бавната, така и през бързата фаза, но тези сънища ще са доста различни. През бързата фаза имаме ярки и емоционални сънища, които понякога не можем да дешифрираме – просто поредица от картини. През бавната фаза сънищата са много по-осмислени, реалистични, максимално доближаващи се по съдържание до „будните“ сюжети. Именно затова през бавната фаза можем да не отличим съня от реалността. За сметка на това ако събудите човек от бързата фаза, той ще запомни съня си до най-малката подробност. В бавната фаза няма да стане така.
Откъде идват кошмарите
Кошмарите винаги са лош знак. Ако често сънувате кошмари, най-вероятно тялото ви подава тревожни сигнали. Систематичните кошмари обикновено са признак на невроза, повишена емоционалност и други психични разстройства. „Случайните“ кошмари са плод на преумора и стрес. Неприятни сънища може да сънувате както в бавната, така и в бързата фаза. В бързата фаза обаче може да си давате сметка, че спите, че това е просто игра на въображението. Даже можете с усилие на волята да се накарате да се събудите. В бавната фаза е по-различно. Тъй като сънищата в нея са по-реалистични, това променя и възприятията – и трудно ще успеете да убедите съзнанието си да се събуди.
Добрата новина е, че вече сте „изгледали“ повечето си кошмари. Оказва се, че децата сънуват лоши сънища много по-често от възрастните. Учените са доказали, че между 3 и 8-годишна възраст децата сънуват повече кошмари, отколкото възрастните през целия си живот. Това е добър повод да се отнесем с повече внимание към децата си и плача им нощем.
Черно-бели сънища
Не всички хора могат да сънуват цветни сънища. Но онези, чиито сънища са винаги монохромни, хич не са много. Проучване, проведено между 1915 и 1950 г. показва, че сред зрящите хора само 12 % сънуват изключително черно-бели сънища. През 60-те години нещата са се променили. Сега черно-бели сънища имат само 4.4 % от хората.
Няколко интересни факта
Ние сънуваме само онова, което сме видели.
Понякога в сънищата ни се появяват съвсем непознати лица, но всъщност насън виждаме само това, което познаваме. Представете си – всеки ден се разминавате със стотици хора и всяко едно лице се отпечатва в подсъзнанието ви. В реалността бързо забравяме „ненужната“ информация, но насън мозъкът може услужливо да ни я покаже.
Всички здрави хора сънуват
Всички хора (освен болните със сериозни психични нарушения) имат сънища, но според проучванията мъжете и жените сънуват различно. Мъжете виждат насън основно представители на силния пол, а дамите сънуват жени и мъже поравно.
Слепите също сънуват
Ако човек е изгубил зрението след раждането, той може през целия си живот да сънува картини от миналото. Слепите по рождение пък сънуват сънища, изпълнени със звуци, миризми и тактилни усещания.
Сънищата предотвратяват неврозата
Сънищата са отражение на нашите желания – както съзнателните такива, така и подсъзнателните. Именно сънищата ни помагат да опазим нервната си система. Наскоро екип психолози проведе експеримент – на група доброволци им позволили да спят по 8 часа в денонощието, но ги будили всеки път, когато започвали да сънуват. Много скоро доброволците започнали да халюцинират през деня, да се изнервят без причина, да проявяват агресия.
woman.bg
