Съпругата ми, за да успокои Вела, се нареди на опашката. За негово нещастие, с безобразно неактуален паспорт – верни бяха само датата и мястото на раждане. Е, “ясновидецът” поне доказа максимата “Информацията е майка на интуицията!”. На базата на грешната и непълна информация “провидя” абсурдно минало, настояще и бъдеще, а споменът за този сеанс ни веселеше дълго след това.
Познавам, обаче, една работеща техника за предвиждане на бъдещето.
Най-добрия начин да предвидим бъдещето е, като го създадем!
А създаваме бъдещето, като го планираме, т.е. поставяйки крайни срокове за реализирането на мечтите си!
По същия начин, по който сме създали настоящето си. Това какви сме, къде сме, какво имаме днес, е закономерна последица от натрупани в миналото ни поредици от действия и бездействия. А това какви ще бъдем, какво ще имаме и къде ще бъдем зависи от нещата, които ще (или няма да) направим от днес до момента, в който сме се прицелили.
Настоящето на шампион по плуване е резултат от поредици от системни тренировки.
А бъдещето на човек, който контактува с водата само под душа, не вещае шампионски титли по плуване.
И неучилият медицина няма да положи Хипократовата клетва!
Писателят Нодар Думбадзе, ясновидството, животозастраховането и …аз 🙂
Каква е пресечната точка?
Ето едно провиждане на Мрежата тридесет-четиридесет години преди създаването й? 🙂
“Колко добре би било, ако хората можеха да се виждат един друг в небето, като в огледало. Щях да видя леля, селото си, целия свят, щях да се запозная с несметно количество хора, мои връстници. И светът щеше да се запознае с мен. Щяхме да видим кой живее добре, а кой зле, и първите биха помогнали на вторите. Хората щяха да се видят един друг и щяха да разберат, че не сме така лоши, както понякога ни се струва, че няма причини да се караме и воюваме помежду си…” (Нодар Думбадзе, “Аз виждам Слънцето”)
А ако това не е достатъчно убедително доказателство за “ясновидството” на Думбадзе, ето още един довод:
Всички герои на Думбадзе отвоюват бъдеще от тежкото си “днес”, оттласквайки се от безперспективно “вчера”.
Що се отнася до мен, на паспорт, лична карта или шофьорска книжка, не мога да “гледам”.
Разглеждайки животозастрахователна полица, обаче, познавам всичко! 🙂
Параметрите, данните, датите, периодите, покритията, съотношенията между сумите, ползващите лица, ми казват какъв човек е притежателят на полицата, колко ангажиран, отговорен, предвидлив е и най-вече какво, и колко важно му е събитието в бъдещето, което гарантирано създава с полицата.
Точно така – в момента на стартирането на една полица всеки гарантирано създава собственото си и/или бъдещето на близък/близки.
ОБЯВА: Гледам на полици! Справка тук:
Професионален Застрахователен Консултант
http://kehayov.in; email: [email protected]
0882960510 (Mtel); 0895669819 (Telenor); 0878650919 (Vivacom)
Обучавам в ясновидство и помагам в създаване на бъдеще!
P.S.
– ნუ გეშინია, ხატია!
– არ მეშინია, სოსო!
– იმან თუ არ აგიხილა, მე აგიხელ, ხატია, დედას გეფიცები, აგიხელ.
– ვიცი, სოსოია.
– თუ გინდა არ აგიხილოს, რა მოხდა მერე, მე ხომ მხედავ?
– შენ კი გხედავ, სოსოია.
– აბა, მეტი რა გინდა, ხატია?
– მეტი არაფერი. (ნოდარ დუმბაძე, მე ვხედავ მზეს, 1965)
– Не се страхувай, Хатиа! (Хатиа е женско име, фонетично близко до “икона” – б.м. – С.К.)
– Не се страхувам, Сосо! (Сосо е умалително от Йосиф – С.К.)
– Дори да не те излекуват, аз ще те излекувам, Хатиа, кълна се в мама, ще те излекувам.
– Зная, Сосо!
– Дори да не искаш, какво толкова, мен нали виждаш?
– Теб наистина те виждам, Сосоиа. (Сосоиа е умалително от умалителното Сосо – С.К.)
– Какво повече ти е нужно, Хатиа?
– Нищо повече. (Нодар Думбадзе, “Аз виждам Слънцето”, 1965, преводът е мой – С.К.)