Референдумът в Македония – доказателство за българския произход на населението. Защо? Ами защото и двете страни – управляващи и опозиция, се припознаха като победители.
Да ви е познато?
90% от гласувалите са за преименуването на „Бившата Югославска република Македония“ на „Северна Македония“, т.е. за присъединяването на Македония към НАТО и ЕС, и за превръщането й постепенно в нормална Европейска държава. До тук, добре!
Но пък само 36% въобще гласуваха в най-важното досега допитване до гражданите на тази страна. С други думи, ако приемем, че поне едно 32% са против – навсякъде има един такъв процент хора, които биха предпочели познатото зло пред неизвестното и несигурно потенциално възможно добро, то поне още 32% не се интересуват от нищо друго, освен
от собственото си оцеляване. Дори за това на децата им, не им пука. Да ви е познато? Има го и другият познат ни етно-психологически момент – може да се скапем, заедно със скапването на държавата ни, но поне и на управляващите ще им е гадно?!
[ad id=“225664″]
Този референдум у комшиите, всъщност ме и успокои. Оказва се, че България и българите все пак са на значителна крачка напред в сравнение с родата от Македония. У нас, когато се решаваха точно тези въпроси имаше изключително единство у народ, управляващи и опозиция. Дори днес при модата – евроскептицизъм, болшинството българи от всички
политически и неполитически цветове, предпочитат да са европейци.
Странно, но това се отнася даже за демонстриращите любов към Азия. Да се надяваме, че и македонците ще направят крачката преди да са изтървали всички влакове. Не че не ни е възможно да дадем на всички им български паспорти, но май-все пак е по-добре да имаме нормален съсед, отколкото азиатско трънче в петата, пък било то и с 1/5 от сегашното
население. Ясно е поне едно – младите македонци няма да останат в капана на изолирана от света държава. Те и сега не стоят там и също като нашите млади оставят съдбата им да гласуват родители, баби и дядовци.
Все пак, има една съществена разлика – младите българи тръгват към света поне като българи. Младите македонци дори името си няма да могат да носят в чужбина, ако не „стегнат“ своите поне веднъж да размислят рационално, вместо по нашенски: „На мене ли ще ми казват как… Айде, бе!“.
